Ситуацията е до болка позната на местните от десетилетия. Съоръжението, изградено през 1965 г., е проектирано като „заливаем мост“ – концепция, която днес звучи като лош виц за 500-те души, които при всеки дъжд се снабдяват с храна и лекарства като за обсада.

Алтернативен въжен мост отдавна няма – реката го отнесе преди години, а нов така и не се появи.

„Бог високо, цар далеко“, обобщава кметът на Китница Сали Мюмюн. Когато Арда придойде, държавата спира на брега – линейки и пожарни нямат достъп до откъснатите села, а община Ардино просто обявява поредното частично бедствено положение.

Областният управител на Кърджали Никола Чанев обяви, че мостът е включен в процедура по „предпроектна подготовка“. Договорът за проектиране се очаква... след месец-два. Кога обаче ще се намери финансиране и кога ще бъде забита първата копка на нов мост, никой не смее да каже. Междувременно хората в Русалско и Любино продължават да живеят с поглед към реката и с изгубено доверие в институциите.