Снимката придобива нова популярност в социалните мрежи 25 години по-късно, след като е споделена отново от режисьора на документални филми Брайън Добс. Той коментира, че на Марс съществува тристранна пирамида с размери, сравними с тези на Великата пирамида в Египет, като подчертава, че подобни изображения не са достигали до широка аудитория през 2001 г., но днес предизвикват значителен интерес заради впечатляващия си вид.

Структурата се намира в западната част на каньона Кандор Часма във Валес Маринерис – един от най-големите каньони в Слънчевата система. Обектът е заснеман многократно от различни мисии на НАСА между 2001 и 2016 г., включително Mars Reconnaissance Orbiter, което позволява по-детайлно наблюдение на геометричните му характеристики. Въпреки различните условия на осветеност и качество на изображенията, формата на структурата остава една и съща, което допълнително подхранва интереса към нея.

НАСА обаче посочва, че релефът в района е силно повлиян от стръмни склонове и свлачища, които могат да създадат необичайни и геометрично изглеждащи форми. Според експерти това е естествено геоложко явление, а не доказателство за изкуствен произход. В научни публикации се подчертава, че наблюдаваната симетрия може да бъде резултат от природни процеси, а не от дейност на разумна цивилизация.

Въпреки това интересът към подобни находки продължава да подхранва спекулации в обществото и медиите, включително твърдения за възможни древни цивилизации на Марс, които не са подкрепени с категорични научни доказателства. Темата периодично се появява отново в публичното пространство, особено на фона на засилените амбиции за бъдещи мисии и евентуално човешко заселване на Червената планета.

Имало ли е живот на Марс – „за“ и „против“

„Мисля, че е много вероятно на Марс да е имало живот или дори да има такъв под повърхността в момента“, казва Илон Мъск пред журналисти миналата година.

Много хора намират доказателства, че той е прав – поне по отношение на някога съществувал живот.

Един от най-обсъжданите аргументи „за“ идва от марсохода Perseverance, който между септември 2025 г. и началото на 2026 г. анализира скалата Cheyava Falls в кратера Джезеро. В нея са открити органични съединения и характерни светли петна с тъмни контури, наподобяващи леопардова кожа. Подобни структури на Земята често се свързват с древна микробна активност, при която микроорганизми извличат енергия от химични елементи като желязо и фосфати. Според част от учените това може да е индиректен отпечатък от примитивен живот в миналото на Червената планета.

Допълнителна тежест на тази теза дават и най-новите радарни данни от март 2026 г., които показват, че кратерът Джезеро е съдържал дълготрайни езера и сложни речни системи преди между 3,7 и 4,2 милиарда години. Открити са следи от повтарящи се наводнения и стабилни водни басейни – условия, които на Земята се считат за ключови за възникването на живот.

Към това се добавя и засичането на сравнително сложни органични молекули като декан, ундекан и додекан от марсоходите Curiosity и Perseverance. Макар тези съединения да могат да се образуват и без участието на живи организми, тяхното количество и сложност карат част от изследователите да приемат биологичния произход като „разумна хипотеза“.

Въпреки това научната общност остава предпазлива. Основният контрааргумент е, че всички тези потенциални „биосигнатури“ могат да бъдат обяснени и чрез чисто геоложки и химични процеси. Докато не се докаже, че подобни структури могат да възникнат единствено чрез биологична активност, те не могат да се приемат като категорично доказателство за живот.

Освен това днешният Марс е изключително негостоприемен. Повърхността му е изложена на силна космическа радиация заради липсата на магнитно поле, а почвата съдържа перхлорати – токсични соли, които правят оцеляването на познатите ни форми на живот почти невъзможно. Това поставя под въпрос дали дори да е съществувал живот, той би могъл да се запази до наши дни.

Най-сериозното ограничение пред окончателния отговор обаче остава липсата на директни проби на Земята. Планираната мисия за връщане на марсиански образци е изправена пред сериозни финансови затруднения, което означава, че решението на загадката може да се отложи с десетилетия.

Така Марс продължава да бъде една от най-големите научни мистерии – с все повече улики, но все още без категоричен отговор дали някога е бил жив свят.