Институт за пътна безопасност: МВР не е отчело в регистрите над 2500 лица пострадали от катастрофи

В началото на годината Институтът  публикува Доклад за сигурността - „Анализ и предложения за намаляване на пътнотранспортния травматизъм”,  който ни показва нарастващото неизпълнение на посочените стратегически цели в Национална стратегия за подобряване безопасността в движението по пътищата в България за периода 2011-2020 г. Реалният брой на загиналите участници в движението при ПТП през 2015 г. надвишава с 48 лица броя им през 2014 г. и достига 708 души. Броят на загиналите при ПТП през 2016 г. остава отново 708 души. През 2017 г. се констатира спад с 26 лица спрямо 2016 г..

 Тези данни съпоставени с прогнозния темп за намаляване на жертвите от Стратегията показват, че в 2014 г. загиналите са повече с 40 лица; в 2015 г. – 120 лица и през 2016 г. – 165 лица и през 2017 г. – 178 лица. От този анализ се вижда, нарастващо неизпълнение на стратегическата цел за намаляване на жертвите от ПТП въпреки отчетеното намалението през 2017 г. с 3,67% на загиналите спрямо 2016 г.. Ако към горният анализ добавим оценка за вероятността от загуба на живот за участниците в движението, ще видим, че тя нараства още по-значително от нарастването на абсолютния брой на загиналите. Причината за това е намаляването на броя на населението на страната годишно между 40 000 – 50 000 души. През 2014 г. рискът за загуба на живот при ТПТП за всеки български гражданин е с вероятност  91.64%0000 (на 1 000 000 лица),  през 2016 г. той нараства до 99.05%0000,  през 2017 г. се констатира спад от 2.04 %0000  и достига до 97.01%0000 .

Данните на ЕК се показват, че рискът от загуба на живот в България е един от най-високите в ЕС и е около четири пъти по-висок отколкото в Швеция, Германия, Италия, Великобритания и Франция. Сравнението на състоянието на безопасността по показател убити на 1 000 000 лица посочва 2-2.5 по-висока смъртност по пътищата в нашата страна спрямо средно за ЕС.

 Относително високия ръст на пътнотранспортни-произшествия и последиците от тях дава възможност да се говори за „война по пътищата”,  чиито жертви всяка година стават стотици граждани. На 27.05.2017 година на заседание на МС премиерът Бойко Борисов обяви война на „войната по пътищата”. Реални действия до този момент не са констатирани. Няма промяна в системата на образованите по БДП, няма нов Закон за движение по пътищата, който да предложи нов модел за управление на БДП, административната процедура по налагане на наказания продължава да е все така неефективна.

Единствените усилия констатирани през този период са некоректно регистриране на ПТП и причиненият от тях травматизъм. След направена справка в МЗ се установи, че през 2017 година не са отчетени в регистрите на МВР над 2500 лица пострадали от ПТП.

Политиката за сигурност на Република България и стратегията за нейното реализиране са насочени към осигуряване на благоприятна жизнена среда на българските граждани. Рисковете за сигурността на българските граждани от безрезултатните усилия на държавните институции и в частност МВР да се противопоставят ефективно на пътнотранспортния травматизъм превръщат този проблем в риск за националната ни сигурност. В резултат на пътно-транспортните произшествия националните икономики всяка година търпят загуби в размер над 2% от брутния вътрешен продукт. В България, където травматизмът и броят на ПТП са около 2.5 пъти по-високи спрямо средните в ЕС, това се равнява на 1, 8 мрд. лева.

Рисковете за националната ни сигурност се обуславят от следните фактори:

- нарастващо неизпълнение на стратегическата цел за намаляване на жертвите от ПТП /през 2017 г.  загиналите са 178 лица повече/;

- липса на държавна политика за ефективно управление на БДП /сегашната вече осма година не изпълнява целта си.

- липса на устойчиво законодателство;

- дефицит на експертиза и ресурси.