Как Венецуела стана ключов партньор на Китай – и защо Тайван влезе в уравнението?
„Благодаря на президента Си Дзинпин за неговото постоянно братство, като на по-голям брат“, каза Мадуро на китайския дипломат Цю Сяоци. По време на разговора в залата се чуваше смях, пише CNN.
Часове по-късно Мадуро беше изведен от спалнята си. Това стана по време на операция на елитни командоси от Delta Force на армията на САЩ. За Китай това означаваше едно. Пекин току-що беше загубил един от най-верните си партньори в Латинска Америка.
Китай и Венецуела поддържат тесни отношения от десетилетия. Те са изградени върху сходна политическа идеология. Общото между тях е и недоверието към свят, доминиран от Съединените щати.
През 2023 г. двете страни създадоха „всесезонно стратегическо партньорство“. Чрез него Пекин задълбочи връзките си с Каракас. Това стана с икономическа помощ и дипломатическа подкрепа.
По-голямата част от венецуелския петролен износ отива към Китай. Китайски компании финансират големи инфраструктурни проекти в страната. Те инвестират в различни сектори. През последните десетилетия Пекин е отпуснал на Каракас заеми за милиарди долари.
Ходът на Доналд Тръмп изглежда разклати тези отношения. Поне засега. Това поражда въпроси. Те са свързани с достъпа на Китай до венецуелския петрол. Под съмнение е и бъдещето на китайското политическо и икономическо влияние в региона.
Пекин реагира бързо. Китай осъди залавянето на Мадуро и обвини Вашингтон, че се държи като „световен полицай“. В китайските социални мрежи избухнаха бурни реакции. Темата предизвика масови дискусии.
До късно в понеделник публикации, свързани със залавянето на Мадуро, бяха събрали над 650 милиона импресии в Weibo. Това е китайската платформа, подобна на X. Много потребители коментираха, че операцията може да се превърне в модел. Според тях тя показва как Китай би могъл да действа срещу Тайван.
Ако САЩ могат да отвлекат лидер в своя „заден двор“, питат се някои, защо Китай да не може да направи същото?
Китайската комунистическа партия смята Тайван за своя територия. Това е така, въпреки че Пекин никога не е управлявал острова. Китайските власти многократно са заявявали, че целят „обединение“. Ако се наложи, то ще стане със сила. През последните години Китай засили военния натиск. Част от това са и симулирани блокади около острова.
„Едностранен тормоз“
Въпреки националистическите реакции онлайн, официалният тон на Пекин е различен. Китайското ръководство определи операцията на САЩ като „хегемоничен акт“. Пекин призова за незабавно освобождаване на Мадуро и съпругата му.
В понеделник Си Дзинпин отправи завоалирана критика към Вашингтон. Това стана по време на среща с ирландския премиер. Китайският лидер осъди „едностранния тормоз“. По думите му той „сериозно подкопава международния ред“.
„Всички държави трябва да уважават независимия избор на другите народи за път на развитие“, каза Си. Той подчерта и значението на международното право. Според него именно големите сили трябва да дават пример.
Китайските държавни медии също реагираха бързо. Те използваха случая, за да обвинят САЩ в лицемерие. Според агенция Синхуа това, което Вашингтон нарича „международен ред, основан на правила“, в действителност е „ред, основан на грабеж“. По думите ѝ той е движен от американски интереси.
Профил в социалните мрежи, свързан с Народноосвободителната армия, се фокусира върху военната сила. В публикацията се предупреждава, че слабите военни способности привличат кризи. Посланието е ясно. Без силни и устойчиви способности не може да се гарантира сигурността на населението.
В други конфликти обаче Пекин не използва същата риторика за суверенитет. Когато Русия нахлу в Украйна през 2022 г., Китай не осъди Москва. Пекин не се противопостави открито и на самата война. Вместо това повтори руската теза. Според нея САЩ и НАТО са провокирали конфликта.
Нарастващото влияние на Китай в Латинска Америка
След санкциите на САЩ през 2019 г. Китай се превърна в най-големия купувач на венецуелски суров петрол. Това се случи по време на първия мандат на Тръмп. През последните месеци на 2025 г. до 80% от венецуелския износ вероятно е отивал към Китай. Това сочат данни на аналитичната компания Kpler.
Анализатори обаче смятат, че действията на САЩ няма да ударят сериозно китайските доставки. Причината е в сравнително ниския добив на Венецуела. Влияние оказва и ролята на недържавните купувачи.
По време на управлението на Мадуро и Уго Чавес производството на петрол във Венецуела се срина. То е спаднало с около две трети спрямо пиковите нива. В момента страната добива около един милион барела дневно. Това е рязък контраст със статута ѝ на държава с най-големи доказани петролни резерви в света.
Повечето китайски купувачи са малки независими рафинерии. Те са известни като „чайници“. Основната причина за интереса им са големите ценови отстъпки.
Тръмп намекна, че Китай може да продължи да купува венецуелски петрол. Обемите обаче вероятно ще бъдат по-малки. Това би сложило край на дълбоките отстъпки. Именно те правят суровината привлекателна за „чайниците“.
Пекин определя Венецуела и като важен търговски партньор. Китай я разглежда и като инвестиционна дестинация в Латинска Америка.
От 2007 г. насам Китай е отпуснал на Венецуела заеми за 62,5 милиарда долара. Това е почти половината от всички китайски кредити за Южна Америка за този период. Така Венецуела се превръща в най-големия получател на китайско финансиране в света, показват данни на Stimson Center.
„Тайван не е Венецуела“
В Тайван идеята, че Китай може да повтори американската операция, не среща особена подкрепа. Местни политици отхвърлят подобни сравнения.
Депутатът Уан Тин-ю заяви, че Китай не може да действа по същия начин. По думите му Китай не е САЩ, а Тайван не е Венецуела. Той подчерта, че Пекин никога не е криел военната си враждебност. Според него проблемът е друг. Китай няма реалистични средства да осъществи подобна операция.
Експерти смятат, че Пекин ще продължи да действа предпазливо. Въпреки твърденията на Си, че „обединението“ е неизбежно, решението зависи от много фактори.
Според анализатори те включват икономическото състояние на Китай. Важни са и военните способности на армията. Значение имат вътрешнополитическата ситуация в Тайван и политиката на Вашингтон.
Въпреки това действията на САЩ създават нова реалност. Военните средства все по-често се използват за постигане на външнополитически цели. Това е изводът за Тайван: страната трябва да подобри отбранителните си способности и възпирането срещу Китай.
В Латинска Америка също остават въпроси. Те са свързани с дългосрочната стратегия на Китай. Регионът традиционно се възприема от Вашингтон като негов „заден двор“.
Според анализатори от Eurasia Group отстраняването на Мадуро е сериозен удар за Пекин. Въпреки това Китай вероятно ще запази влиянието си чрез инвестиции. Това важи най-вече за енергетиката и телекомуникациите. Опитите за изтласкване на китайски компании от тези сектори могат да доведат до социална нестабилност.
Затова Пекин по-скоро ще се съсредоточи върху ограничаване на щетите. Малко вероятно е да търси открита геополитическа конфронтация със САЩ в региона.
Моля, подкрепете ни.