Когато сънят стане реалност. „Диамантените момичета“ помахаха за последно „Сбогом“

Когато сънят стане реалност

През недалечната 2016 година едни обикновени момичета започнаха да сънуват своя сън. Пет години по-късно сънят им стана реалност. Днес са с широко отворени очи, пълни с щастие, но и със сълзи. Днес вече са „диамантените момичета на България“. След цялата тази буря от емоции не знам какво е в главите на тези нежни същества.

Поклон пред тях, пред труда и упоритостта им. Поклон пред всички хора зад гърба им. Благодарим за тази буря от емоции, за сълзите и гордостта.

А знаете ли колко надежди се родиха вчера на Арена „Армеец“? Колко любопитни мънички очи бяха вперили поглед в любимките си и мечтаеха да облекат триката им? Знаете ли сърцата на колко малки гимнастички, бъдещи шампионки, а защо не и олимпийки, бяха запалени по Художествената гимнастика?

Защото където са стъпили нашите „диамантени момичета“, огън се е разгорял, където са минали, трева е пораснала. Където са танцували, вода е потекла, а въздухът още помни всяка извивка на тялото им. Симона Дянкова, Ерика Зафирова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Стефани Кирякова написаха най-славната страница от историята на българската художествена гимнастика. Качиха се на олимпийския връх.

Снощи тази страница бе затворена.

Но и днес огънят още тлее, на трева все още мирише, водата все още тече, а въздухът се е притаил, чака новите момичета, които отварят нова страница. На тях ще им кажа: „България цяла сега вази гледа“. Всички са поели дъх, точно като гимнастичките преди да излязат на килима, вперили са поглед към младите и тайно се надяват това да са новите златни момичета, защото България има нужда от повече поводи за гордост. България има нужда от своите златни момичета – винаги. И дано сънят им стане реалност!

На грациите, които снощи изтанцуваха на килима своята реалност – на добър час в живота! На момичетата, които снощи засънуваха – успех, бъдете упорити!

Веселка Иванова