Ормузкият проток свързва Персийския залив с Оманския залив и Арабско море. На най-тясното си място той е широк около 33 километра, а корабните коридори във всяка посока са приблизително по три километра. През него се осъществява износът на петрол от ключови производители като Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Катар, Бахрейн и Обединените арабски емирства.

Иранскaтa революционна гвардия обявиха блокиране на пролива след началото на американско-израелските атаки срещу страната. Според съобщения в медиите военни представители са предупредили, че всеки кораб, който се опита да премине, може да бъде атакуван. В района са закотвени стотици товарни кораби, включително петролни и газови танкери.

Почти една пета от световното потребление на петрол преминава през Ормузкия проток. По данни на аналитичната компания „Вортекса“ (Vortexa) през миналата година през него са транспортирани средно над 20 милиона барела суров петрол дневно. Около 20 на сто от световната търговия с втечнен природен газ също минава по този маршрут, като Катар изнася почти целия си втечнен газ по този начин.

Алтернативните маршрути са ограничени. Съществуват тръбопроводи през Саудитска Арабия към Червено море и от Обединените арабски емирства към Оманския залив, но според Международната енергийна агенция те могат да поемат едва около една четвърт от обичайния обем, който напуска региона по море. Иран няма алтернативен маршрут извън пролива.

Международната енергийна агенция предупреждава, че всяко продължително прекъсване на потоците през Ормузкия проток би имало сериозни последици за световните петролни пазари. От началото на конфликта цената на петрола вече се е повишила с около 11 на сто.

Анализатори предупреждават, че евентуално продължително затваряне на Ормузкия проток ще засегне в различна степен азиатските икономики в зависимост от зависимостта им от внос на енергия и доставките от Персийския залив, пише и Си Ен Би Си.

В бележка инвестиционната банка „Номура“ (Nomura) посочва, че Тайланд, Индия, Южна Корея и Филипините са сред най-уязвимите заради високата си зависимост от вноса на петрол, докато Малайзия би могла да бъде относително по-слабо засегната като нетен износител на енергия.

Южна Азия

Според данни на „Кплер“ (Kpler) Катар и Обединените арабски емирства осигуряват 99 на сто от вноса на втечнен природен газ (LNG) в Пакистан, 72 на сто в Бангладеш и 53 на сто в Индия.

Анализатори посочват, че Пакистан и Бангладеш разполагат с ограничени възможности за съхранение и диверсификация на доставките, което ги прави особено уязвими при прекъсване. Бангладеш вече отчита структурен дефицит на газ от над 1,3 милиарда кубически фута дневно, според Института за енергийна икономика и финансов анализ.

Индия е изложена на значителен риск, тъй като над половината от вноса ѝ на втечнен природен газ е свързан с Персийския залив, а голяма част от договорите са индексирани към цената на Brent. Според оценки на UBP около 60 на сто от вноса на петрол в Индия също идва от Близкия изток, което означава, че продължителна блокада би повишила разходите за енергия и би оказала натиск върху текущата сметка.

Китай

Китай е най-големият вносител на суров петрол в света и купува над 80 на сто от иранския петрол, според Kpler. Около 40 на сто от вноса на петрол и 30 на сто от вноса на LNG преминават през Ормузкия проток.

Анализатори отбелязват, че страната разполага с по-големи буфери. Към края на февруари запасите от LNG възлизат на около 7,6 милиона тона, което осигурява краткосрочно покритие. При по-продължително прекъсване Китай може да насочи търсенето към атлантическите доставки, което би засилило ценовата конкуренция в Азия.

Япония и Южна Корея

По данни на Ю Би Пи (UBP) Близкият изток доставя около 75 на сто от вноса на петрол на Япония и 70 на сто на Южна Корея. Експозицията им към LNG от Персийския залив е по-ниска – около 14 на сто за Южна Корея и 6 на сто за Япония.
Запасите са ограничени – приблизително 3,5 милиона тона втечнен природен газ за Южна Корея и 4,4 милиона тона за

Япония, което покрива между две и четири седмици потребление. Според „Номура“ нетният внос на петрол на Южна Корея е около 2,7 на сто от БВП, което увеличава уязвимостта на текущата сметка при ценови шок.

Югоизточна Азия

В Югоизточна Азия основният ефект се очаква да бъде по линия на по-висока инфлация, а не непосредствен недостиг. Страните, които разчитат на спот пазара за LNG, ще бъдат изправени пред по-високи разходи, ако конкуренцията с Европа за доставки се засили.

Тайланд е сред най-засегнатите, тъй като нетният му внос на петрол достига 4,7 на сто от БВП. По оценки на „Номура“ всяко повишение на цените на петрола с 10 на сто влошава текущата сметка на страната с около 0,5 процентни пункта от БВП.