Командна демокрация ли? Плъзнаха слухове покрай случая „Сарафов“

От известно време пред мудии и в публични изяви той все по-често демонстрира странен команден стил.

Да, Сарафов трябваше отдавна да не е в кабинета на главния прокурор. Да, ВСС трябваше да се държи като върховен кадрови орган с нужното достойнство, а не като някогашното политбюро на ЦК на БКП, което взимаше решения, спуснати от Първия – Тодор Живков или от Кремъл. Народната милиция също прилагаше командно-стресиращ стил с цел ред и сигурност чрез страх. Успяваше.

Команди и наказания - това ли ни очаква, когато започне да функционира кабинетът "Радев"?

„Командна демокрация“ – има такава. Това е политическа система, при която демократичните процедури са формални, а властта се упражнява чрез команди „отгоре“. Повсеместен контрол и принуда, осигуряващи командна икономика. Този модел често се свързва с режими, където властта се концентрира в един човек и неговия тесен кръг от приближени.

Иван Демерджиев започна да командва още преди да е станал депутат, нито вътрешен министър, за какъвто очевидно се стяга. Какво ще е след като реално бъде овластен?

Най-лошия казармен манталитет е прихванал и съюзникът на „Прогресивна България“ и Радев лидерът на ВМРО Александър Каракачанов. Първите му коментари след изборите са "облечени" в груб език и просташки квалификации към определена политическа сила. 

Острият, сърдит и назидателен тон не е подминал и популярни фигури от „Продължаваме промяната“. Мирослав Иванов, известен и като „съпругът на Лена Бориславова“, нападнал в мрежата колеги от коалицията си. „Лицемерието на ДБ е просто нетърпимо! Просто вече не се търпи!“ Кресчендо. Проблем се оказват депутатски места и позиции. Хм…

„Железният Феликс“ (Феликс Едмундович Дзержински, шеф на контрареволюционния орган на съветска Русия) обичал да казва: „Това, че не сте в затвора, не е ваша заслуга, а наш пропуск“.  

Този модел все още възбужда нечии глави. 

На въпросните лица припомням: Берлинската стена падна през 1989 г., тоталитарните режими, включително и този у нас - също. Демократичният преход не мина гладко, премеждията се редуваха, тъпи политици се упражняваха на гъба ни, но въпреки това сме в първите 50 страни по стандарт на живот, от над 200 в света. Светът е отворен за нас, което десетилетия наред бе само мечта. 

Наши политици да си падат по Тръмп, Путин, Си Дзинпин, Орбан. Мечтаят да ни приложат техният "опит". Няма да ги огрее. Българите може лесно да се доверяват на поредния "Спасител", но и бързо охладняват, когато се усетят измамени.

Първи отпор на командния стил на Демерджиев даде служебният правосъден министър Андрей Янкулов: „Новият парламент може да реши казуса (със Сарафов) наместо ВСС с обикновено законодателно действие още в първите си дни. Нищо добро не може да ни чака като общество, ако, тъй като правосъдната система не е в състояние да реши правния проблем със законността на главния ни прокурор, тръгнат да го решават силово онези, които моментно държат монопола върху използването на държавно насилие“.

Подобни реакции виждаме от магистрати и медии.

Съмненията за опит да се налага агресивен стил на поведение, ще бъдат определени от победителите на изборите като спекулации. Ще чуем, че не може да се борят олигархията и корупцията с „галене с перце“.

Прави са, но начините и примерите са други. В Италия решаването на този тежък проблем започва да се решава с операция „Чести ръце“ през 90-те години. Чрез спазване на закона. Хиляди от веригата престъпност до върховете на политиката са изправени пред съда, много от тях излежяват присъди.

В САЩ от 1970 г. действа законът RICO за борба с мафията и корупцията. Само за месец тогава са арестувани и предадени на съда над 2500 лица, свързани с мафията. Между тях, освен членовете на престъпни фамилии, са още магистрати, политици, полицейски шефове и пр. Висши военни, полицаи и политици, замесени в престъпни действия по време на Виетнамската война, все още са в затвора. Които са живи, разбира се.

Има и друг модел – руският. Там нарочените от едноличния режим на Путин като „лоши“ падат от балкони и по стълби, получават внезапно инфаркт в луксозни хотели, самоубиват ги или изчезват безследно.

Обещанията за „връщане държавата на хората“ от Румен Радев и компания звучат прекрасно. Всички искат това да се случи, макар да не е ясно, какво означава „държава на хората“. Имаше не толкова отдавна „диктатура на пролетариата“, която погуби милиони от народа, обвинени за „врагове на народа“ и „врагове с партиен билет“.

Тепърва ще се води дискусия за модела на управление, който ще налага доскорошният президент и вероятно бъдещ премиер. Надявам се критикуващите някои действия на новата власт да не бъдат етикирани като „чуждестранни агенти“ или НЕпатриоти.

Да видим.

Емил Азар