Кулезич за идиотските новини и политическия епицентър с дъх на корупция

Всеки ден побоища, юмручни разпри, улични нападения, обири посред бял ден. Мутренската агресия се възражда безнаказано. Жертви на юмрука стават посетители на кафене, жени нотариуски, лекари, журналист от БНТ, който се е занимавал с криминални истории, но напоследък като водещ е повече от кротък и възпитан.

В същото време парламентът е като предозирал с испанска муха. Поправя превъзбудено закони в пряк ущърб на гражданите, опитва се да наритва непокорни магистрати, депутатите дори не крият лобистките си законодателни срамотии. Непукизмът им е шокиращ. Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ стигна до там вчера да обяви, че Делян Пеевски е сред ощетените от фалита на КТБ. Прокуратурата също открито защитава най-влиятелния от Тримата шишковци – макар да са вече цяла камара фактите, че е сред авторите на аферата на века.

Отстраненият от директорския пост в НДК Мирослав Боршош показа открито среден пръст на парламентарната анкетна комисия за скандалите около Двореца. Нямал доверие ни на комисията, ни на народните избраници. Нямало да им ходи на крака. Презрението му е разбираемо. Той от години е допускан в интимните тайни на властта. Сега може да се държи като хладнокръвен Дон Жуан. Въпросът е, че въздействието върху околната публика на подобно зрелище е все едно в детски дом да се върти порно сериал.

Порнозвучене придоби и аферата „суджук“, остойностена от главния прокурор на около 40 000 лв. Прокурорско опълчение превзе центъра на Добрич, правителствената говорителка Севдалина предаваше на живо разправата с месоядното ръководство на ГЕРБ в града, жандари с автомати пазеха живота на свидетелите, мъжествено стиснал зъби Цветан Цветанов пое историческото бреме да разкара депутата Мартинов, който забърка срамния гейт със суджуците.

В същото време с безумията в обвинителния акт за КТБ бе отворена вратата за безпрепятствено доразграбване на милиардите от разгромената банка. Така че, май наистина побесняваме. Но това не е динамика, а трескаво подскачане на място.

По този повод припомням, че днес се навършват 37 години от смъртта на неистовия бард Владимир Висоцки. Сред стотиците стихове и песни, които остави след себе си в знак на непримиримост с тоталитарната репресия над духа, една по странно изключение е била допусната за официален запис от партийните копои на Брежнев и на службите. Нарича се „Утринна гимнастика“.

Понеже копоите винаги мислят плитко и буквално, те я помислили за спортна песен. А тя била най-саркастичната метафора на истерясването от и по причини на застоя, както бе наричана епохата на загиващия апаратен соц.

Съкрушителното и вдъхновяващото в песенната сатира на Висоцки е, че тя се оказа съвсем актуална след повече от четвърт век фалшива демокрация, режисирана от същите службаши, които я забраняваха. Но те това могат: да тичат на място и да лъжат, че тичането на място е движение напред.