В навечерието на 3 март „Украинско-Български преглед“ публикува превод на изследване от 1978 г., което хвърля светлина върху участието на войници и медици от украинските губернии в Руско-турската война (1877–1878 г.). Според авторите десетки хиляди мъже, родени в днешните украински земи, са част от армията, която воюва за освобождението на България.

Текстът е на украинските историци Павло Сохань и Вира Жук и е публикуван по повод 100-годишнината от Освобождението в „Украински исторически журнал“ на НАН на Украйна, бр. 2 от 1978 г.

Полкове, комплектовани в украинските губернии

Според изследването в състава на Дунавската руска армия, наброяваща над 188 000 души, влизат десетки хиляди войници от Полтавска, Харкивска, Чернигивска, Киевска, Волинска, Херсонска и други губернии.

В Полтава е разположена 9-а пехотна дивизия с 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк.
20-ти Галицки полк е формиран в Чернигивска губерния.

48-ми Одески полк се попълва от Киевски, Одески и Харкивски военни окръзи.

В Катеринослав са разположени 133-ти Симферополски, 134-ти Феодосийски и 136-ти Таганрогски полк, както и кавалерийски части.

Авторите отбелязват, че хиляди украинци служат и в 53-ти Волински, 54-ти Мински, 55-ти Подилски, 129-ти Бесарабски, 130-ти Херсонски и 131-ви Тирасполски полк.

Свищов, Шипка, Плевен

В архивите, цитирани в статията, се посочва, че при форсирането на Дунав и боевете за Свищов загиват 800 войници. Сред тях има и стотици родом от украинските губернии. Само от Полтавски окръг в 53-ти, 54-ти и 55-ти полк загиват над 200 души.

При отбраната на Шипченския проход много войници получават отличия. 9-ти Бугски улански полк е награден за храброст, а в 55-ти Подилски полк стотици са удостоени с ордени и медали.

Сред участниците е украинският театрален деец Микола Садовски, награден с Георгиевски кръст. В боевете при Шипка е смъртно ранен и Юрий Рудченко, брат на писателя Панас Мирни.

Много войници от украинските губернии загиват и при трите щурма на Плевен. В списъци от Харкивска губерния са посочени 618 загинали. От Полтавско убитите, изчезналите и починалите от рани и болести са 976, сочат цитираните издания.

Лекари и болници на българска земя

Сериозен принос имат и медиците. В помощ на армията работят 1650 лекари, 2300 сестри и 7800 санитари под ръководството на водещи специалисти на епохата. Много от тях са възпитаници на университетите в Киев, Харкив и Новоросийск.

Болници, формирани в Кременчук, са разположени в Свищов след освобождаването му. Там е оказана помощ на над 100 000 болни и ранени, се посочва в изследването.

Сред починалите от болести лекари е младият хирург О. И. Симонов. Името му е изписано на „Лекарския паметник“ в София, редом с други медици, загинали по време на войната.

Дарителска вълна в подкрепа на войната

Изследването обръща внимание и на дарителските кампании в украинските губернии. Събират се пари, храна, дрехи и лекарства.

Жителите на Житомир събират 54 110 карбованеца в полза на Червения кръст. В Катеринославска губерния са дарени хиляди пудове храна и добитък за армията. За XIII армейски корпус са изпратени хиляди кожуси, дрехи и 128 400 порции хинин.

По предложение на професор от Киевския университет е организирано масово производство на хинин. До средата на юли 1877 г. на фронта са изпратени 819 000 порции.

Според авторите общата сума на паричните дарения от украинските губернии по време на войната достига близо 430 000 рубли, без да се включват многобройните малки дарения и натурална помощ.