Напеченото международното положение – заплаха за реформата на съдебната система

"Усложняващата се международна обстановка около страната ни, възникването на нови точки на напрежение в Европа и задълбочаването на конфликтите в Близкия изток, заедно с новите хибридни и асиметрични форми на конфронтация неизбежно ще изправят правоохранителните и правозащитните институции на страната ни пред значително нарастване на трансграничната престъпност. Слабостта на нашите институции се превръща във все по-сериозен рисков фактор пред лицето на засилващ се криминален и свързания с него корупционен натиск", пише на стр. 24 от документа, който бе изготвен от Христо Иванов в качеството му на правосъден министър в служебното правителство на Георги Близнашки.

Кабинетът "Близнашки" използва формулировката за съществуването на "хибридни" заплахи към България и при изготвянето на работната версия на Програмата "Визия 2020" за развитието на българските въоръжени сили в НАТО. В началото на септември 2014 г. се стигна до сериозно напрежение между институциите, тъй като в първоначалната версия на "Визия 2020" Русия бе сочена като заплаха за сигурността на страната. По-късно текстовете, които сочеха за руска заплаха бяха премахнати, а формулировката за опасност от "хибридна война" все пак отпадна от приетата в началото на октомври Национална програма "България в НАТО и Европейската отбрана 2020".

От съвпаденията в Стратегията за съдебна реформа на Христо Иванов и в първоначалната версия на "Визия 2020", изготвена от екипа на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов, може да се допусне, че двата документа са били предварително съгласувани и вероятно са преминали през обща редакция преди тяхното публично представяне. За разлика от отпадането на формулировката за "хибридни" заплахи от Визията за отбрана, "хибридните и асиметрични форми на конфронтация" присъстват като потенциални заплахи за осъществяването на Стратегията на правосъдното министерство, която е публикувана и на английски и френски езици на сайта на ведомството.

Друга особеност в SWOT-анализа е позицията на екипа на Правосъдното министерство, с която директно се поставя под съмнение ефективността на Мониторинговия механизъм за сътрудничество и оценка, който Европейската комисия осъществява над България в борбата с корупцията и организираната престъпност вече осма година. Поредният Доклад за правосъдие и вътрешен ред се очаква да бъде обявен идната сряда - 28 януари. Очевидно обаче в МП считат, че заради липсата на ефект от докладите на Брюксел е възможно да се стигне до "умора от реформи". Това би имало и "особено вреден ефект по отношение на съдиите, прокурорите и следователите", смятат от МП. От тази част на SWOT-анализа става ясно, че дори и авторите на Стратегията за съдебна реформа не са убедени в нейното реално осъществяване.
От документа става ясно и друго - правосъдният министър е противник на изработването на изцяло нова Конституция и на прекия избор на съдии и прокурори. Това поне се разбира от частта "политическа спекулация" на "заплахите" пред реформата на правосъдието. "При засилващите се обществени очаквания за реформа се отваря политическа ниша за популистки спекулации с потенциално деструктивен ефект. Призивите за пряк избор на съдии и прокурори, както и за изцяло нова Конституция без конкретизиране на нейното съдържание, които в настоящия обществен контекст могат да доведат до непредсказуеми последици", изтъкват опасенията си авторите на документа.
В същото време на фона на нападките към съдебната система, които бяха предприети в последните два-три месеца, повече от странно изглежда как "атаките срещу независимостта на съда" са посочени в SWOT-анализа като пример за популистки действия.