Николай Слатински: Събужда ли се руското общество!?

И то не заради мъничките анклави от гражданско общество, а поради очевидно лошия, срамен, бездарен и безпътен начин, по който Русия на Путин воюва.

Да, събуждане в Русия има, но то все още е резултат главно от две (те са свързани помежду си) причини:

1. На водещо място са зачестилите "похоронки" (съобщенията за убит на фронта) - руските жертвите станаха твърде много. Вече трудно може да се намери семейство, което да не е чуло, видяло, научило, разбрало за някой, който е "отрицателно селектиран", т.е. станал е Груз 200. Още по-разтърсващо е, че след като през ноември и декември бяха изтребени главно престъпници и (уж) по-опитни войници, през януари и февруари средната възраст на изпратените на концерт на Кобзон в Ада започна да пада рязко.

А към смъртта на голобради момчета, дошли от техникумите и студентските аудитории е болезнено чувствителна дори такава обръгнала на смърти държава като Русия! Трябва да се подчертае, че Русия е наричана от мнозина

ту "фабрика за смърт" - защото в Русия цената на човешкия живот е изключително ниска и тя е най-големият доставчик на най-евтино пушечно месо;
ту "общество с култура на смъртта" - водещите руски пропагандатори така и говорят от екрана на простосмъртните руснаци - какво значение дали сега ще умре човек или след 10, или 20 години!

Разбира се, децата, братята, съпрузите на тези пропагандатори не отиват да воюват, явно предпочитат да си поживеят повечко.

2. На следващо място, това е жестокият начин, по който се воюва. Русия винаги, без нито едно изключение, е воювала не с умение, а с число. По Жуков-ски.
Както Жуков се е хвалил пред чуждестранни висши военни - Русия няма проблем с минните полета, защото за да ги разминира просто пуска през тях батальон след батальон. И не се притеснява за това, защото женорята ще родят още ("бабы еще нарожают").

По руските стандарти лош е този полковник или генерал, който е воювал така, че е дал малко убити - колкото повече хора е дал в жертва ("положИл"), толкова по-добър военачалник е той! И сега в Украйна се воюва по същия начин...

До родителите, братята и сестрите, съпругите и приятелките достигат сърцераздирателни послания от техните синове, братя, съпруги, любими - как ги пускат като "разходен материал", как затрупват противника с трупове. Може би "затрупвам" и да идва от "труп"?!

Ето защо този леден котел с вода от плач и страх от воюващите се изсипва върху главите на руснаците и те вече не могат да заспят, т.е. започват да се събуждат.

В тази война не работят никакви мотивиращи поводи и лозунги. Тук не е като във войната с нацистите, когато родината бе нападната вероломно, когато нацистите пленяваха стотици и стотици хиляди солдати и офицери, насилваха, опожаряваха, грабеха, избиваха. В сегашната война Украйна не е направила нещо лошо на руснаците и другите техни етноси. Не е нахлула в техните градове и села, не е изнасилила и убила нито един мирен гражданин. Украйна този път е жертвата. При това, както виждат с очите си руснаци, чеченци, буряти, якути и други, в Украйна хората са си живеели и по-богато, и по-културно, и по-спокойно, и по-щастливо, отколкото се живее в Русия.

Повод за първи втрисащи тръпки на възмущение в руското общество е и пълното дистанциране на елитите от Войната. Елитите не са дали и една капака кръв в тази война, не са дали и една жертва. Основно на война, на избиване ("на убой"), на смърт са пращани хората от ниските социални слоеве (бедните и най-бедните), както и хората от неруска националност. Елитите и средната класа на етническите руснаци не воюват! Оттук е близо изводът, че воюват значи простите, обикновените хора, глупаците, онези биз връзки, приятелства и пари за подкуп - те са разходен материал, те са жертвените агнета, обречени на заколение.
И все пак не бива да има твърде оптимистични очаквания за по-бързо събуждане на руското общество.

Както чух в един руски филм: - Ние, руснаците сме народ на мълчанието - мълчим когато си играят с живота ни, мълчим, когато властта ни обира, мълчим, когато ни правят на глупаци, мълчим, защото от векове мълчание сме се отучили да не мълчим.

Николай Слатински