С Пижо и Пенда бележим идването на пролетта

Мартеницата представлява усукан бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирал мъжкото начало, силата. Той е цветът на Христос. Червения цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Не случайно първоначално женските сватбени носии са били червени. Срещат се и други цветове, които имат своята символика. Синият цвят е свързан с небето и водата. Той е белег на божествена вечност и аристократичност. Зеленият цвят е символ на плодородност, възраждане и празничност. Мартеницата, включва различни елементи и символи -  сини мъниста (против уроки), парички (за благополучие) и др.

У нас най-известните фигурки на мартениците са Пижо и Пенда. Според една от легендите Пижо бил  работлив момък, а Пенда-най-красивата мома.  Щом се видели за пръв път, веднага се влюбили. Вдигнали голяма сватба, поканили хората на няколко села и яли, пили и се веселили с всички. Били толкова красива двойка и така добре си подхождали, че хората решили да запазят любовта им за поколения, като всяка пролет окичват мънички фигурки на момък и девойка от червена и бяла вълна.

Този обичай е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича мърцишор. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни - Западните покрайнини, Република Македония (наричат мартеничката - мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).

 Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта и наближаването на пролетта. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата.