Проф. Константинова бе председател на Радикалдемократическата партия (декември 1989 - 20 юни 1993), депутат в 7-ото Велико народно събрание (1990 - 1991) и в 36-ото Народно събрание (4 - 8 ноември 1991), и министър на културата (8 ноември 1991 - 30 декември 1992). В периода 1993 - 1997 г. е културно аташе на България в Полша.

Авторка е на книгите "Георги Райчев. Литературно-критически очерк" (1970), "Георги Караславов. Творчески портрет" (1977), "Фантастика и съвременност" (1985), "Българският разказ от вчера и днес" (1987), "Въображаемото и реалното. Фантастиката в българската художествена проза" (1987), "Николай Лилиев. Творчески портрет" (1988), "Лечебната сила на литературата" (1992), "Какво ще кажем ние на младите сърца" (2002). Съставител и редактор е на редица художествени и научни издания. Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите й заслуги в областта на културата (30 май 2012).