Реклама / Ads

16| 6012 |20.10.2020

ЕК попиля България за енергийния план до 2030 г.

.
Теменужка Петкова
Няма данни, не е осигурено финансиране, говори се най-общо и за неясни бъдещи законодателни промени, няма количествени оценки, целите не са амбициозни, няма анализи колко в крайна сметка ще струват на домакинствата мерките.

Не само че не е изчислено колко са домакинствата в енергийна бедност, но и няма дори определение какво се разбира под това понятие. А очертаните политики е предвидено да се изпълняват изключително със средства на ЕС, отбелязва "Дневник".


Това са само част от изразите, с които Европейската комисия оценява Интегрирания национален план "Енергия и Климат" (ИНПЕК) на България. Това е стратегически документ какви цели си поставя страната до 2030 г. и как смята да ги постигне в следващите 10 години. Той е изработен от две министерства - на енергетиката и на околната среда и водите.


За изготвянето му вече имаше критики, че става непрозрачно и без достатъчно обществено обсъждане. Първият му вариант бе одобрен от правителството на 27 февруари 2020 г. А с ИНПЕК "се определят основните цели и мерки за осъществяване на националните политики в областта на енергетиката и климата в контекста на европейското законодателство, принципи и приоритети за развитие на енергетиката."


Сега вече окончателният му вариант с внесените уточнения и корекции е достъпен, но съдържанието му, оценката за него и отправените препоръки са показателни за това какво има в тези ситно изписани 280 страници.


Планът
В тях никъде няма "Балкански поток", АЕЦ "Белене", Седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Напълно е изчезнала думата Русия или поне "руски" газ, за какъвто се говори в първия вариант на текста, приет от правителството. Доста бързо се забелязва и акцентът върху производството на енергия, а не върху по-добра енергийна ефективност в преноса и потреблението. А е известно, че да се произвежда в България е доста енергоемко, а цените за населението са такива, че водят стотици хиляди българи до т.нар. енергийна бедност. 


Какво препоръчва Европейската комисия

Оценката на плана от ЕК
Препоръките на Европейската комисия са България да обмисли при разработването на националния план за възстановяване от пандемията (той все още няма нужната публичност, а препоръчителният срок основните му параметри да бъдат предадени в Брюксел изтече на 15 октомври) да включи следните инвестиции и реформени мерки, свързани с енергетиката:


- мерки, подкрепящи стратегия за раздяла с въгищата, и ангажиране с ясен график и осигуряване на справедлив преход в районите за добив на каменни и лигнитни въглища, съчетани с ясна стратегя за подкрепа на възобновяемата енергия и реформиране на енергийния пазар


- мерки, стимулиращи инвестициите в обновяване на сгради с приоритет върх жилищните сгради с най-лоши показатели


- мерки, включващи устойчива транспортна инфраструктура и усилване на устойчивата мобилност.


Само че ключов проблем на тези препоръки е българската основа, на която те са направени.


А какво пише в доклада

Няма как тук да се преразкаже толкова обемен документ, но ето например какво се казва за природния газ:


"Основен национален приоритет в областта на енергийната сигурност е изпълнението на стабилна стратегия за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ." Изброени са все още строящите се или проектирани газови връзки с Гърция и Сърбия и връзката с Румъния, но в "стабилната стратегия" не е споменато за т.нар. Балкански поток.


Този проект, в който България вложи над 2 млрд. лв., е всъщност руски - продължение на "Турски поток" от българските данъкоплатци, бързо довършван от стотици работници от Русия и Беларус и с 80% резервиран капацитет само за "Газпром". Освен това той не е нов чисто транзитен газопровод, а частично използва българската газопреносна мрежа, т.е. участък от нея е дългосрочно запазен само за Русия. Отклонения към български потребители няма, защото според енергийния министър нямало инвестиционен интерес от българските общини.


В ИНПЕК това е "опаковано" в представянето на "концепция за изграждане на газоразпределителен център за Югоизточна Европа на наша територия". В българската версия на първоначалния текст е записано че този център, който премиерът Бойко Борисов нарича хъб "Балкан", ще може да разчита на "руски природен газ през новоизградения морски газопровод, при съблюдаване на европейските изисквания на Трети либерализационен енергиен пакет, и по действащото към момента трасе". В окончателната версия на английски думата "руски" е изчезнала.


Оценките

Вглеждането в подробните текстове показва, че дори там, където пише, че дадена задача е "частично адресирана" в документа, всъщност често има дадено българско обещание, но недостиг на информация как е изчислено и как да бъде спазено то. Ето няколко примера:


- В окончателния вариант България е представила списък на енергийните субсидии, какво е направила досега и какво мисли да прави за премахването им. Но няма никакви данни за субсидиите за изкопаеми горива или планове и политики за спирането им, "макар в последните си анализи Европейската комисия да е посочила значителни субсидии"


- В плана "само най-общо се говори за някакви неясни законодателни промени, които ще оптимизират сегашната регулаторна рамка и ще регулират по-задоволително правата на тези, които индивидуално или в сдружения сами си произвеждат енергия, така че да ги стимулират и да подпомагат развитието на възобновяема енергия за собствени цели."


- ИНПЕК "все още не съдържа оценка за енергийната бедност (няма изчисления за това колко домакинства са енергийно бедни, нито е посочена индикативна цел за намаляване на този брой). Нещо повече - все още няма определение за това кое домакинство е в енергийна бедност. Това пречи на страната да премине към напълно либерализиран пазар, докато защитава най-нуждаещите се."


- Когато се говори за качество на въздуха, "все още няма количествена оценка на ефекта от планираните мерки върху последиците от замърсяването върху здравето и обществено- икономическата среда, не изглеждат достатъчно проучени и рисковете от определени типове изкопаеми горива за добив на енергия"


- В частта за инвестиции и източници на финансиране за постигане на енергийните и климатични цели в името на частичното модернизиране на икономиката коментарът на Европейската комисия е, че е в текста има общ преглед и разбивка по сектори, "но липсва информация за типовете разходи и методологията за изчисляването им, разбивка на разходите по измерения, както и цялостната логика на модела и предположенията".


В същата много важна част за това откъде ще се намерят пари за политиките и мерките до 2030 г. ясно е посочено от еврокомисията, че България си прави изчисленията с чужди средства: "Прегледът на потенциалните източници на инвестиции е основно ограничен до финансовите възможности на ниво Европейски съюз. Но отсъстват детайли за пропорцията от инвестиции, която ще бъде покрита от всеки източник. Няма описание на съответното финансиране на национално и/или регионално ниво. Не е отделено нужното внимание на потенциала за мобилизиране на частни инвестиции."

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Борисов: България и САЩ трябва да укрепят двустранното енергийно сътрудничество 41| 3885 |19.10.2020 . „Барометър България“: Борисов би бил президент, ако имаше избори днес. Води пред Радев с 4% 49| 7233 |19.10.2020 . Пет нови решения срещу България на Европейския съд 3| 4648 |19.10.2020 . Елена Йончева: Досега на България не се обръщаше много внимание в ЕС заради поведението на Борисов в Брюксел като ”yes man” 13| 4806 |18.10.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ