Проф. Милко Палангурски: 45-ят парламент не е най-краткият в историята ни

Това разкрива в интервю за БГНЕС проф. Милко Палангурски, историк и университетски преподавател.

„Пет минути преди настъпването на новата година, за да се даде бюджет на страната, правителството и монархът разпускат народното събрание, защото няма мнозинство, което да може да излъчи нов кабинет. По съществуващата парламентарна практика не е възможно да продължи функционирането на Народното събрание в новата 1914 г., а с разпускането му се преминава в режим 1/12 от бюджета на страната за предходната година. Това е един от най-шарените парламенти в българската история. „В 12 без 5 Васил Радославов вади от джоба си указа на Фердинанд за разпускането му и произнася думите: „Ще дам бюджет на страната“, разказа проф. Палангурски.

Историкът прави паралел между тогавашната политическа ситуация и тази в наши дни – не може да сформира ново мнозинство, тъй като никой не иска да управлява с предходните управляващи.

За настоящето XLV (45) Народно събрание историкът припомни, че то ще остане в новата ни история с друго – за едномесечния си живот не проведе нито един парламентарен контрол. Нито премиер, нито вицепремиер, нито министър от кабинета в оставка се качиха на парламентарната трибуна, за да дадат отчет за работата си по отделни теми.

„Това е процес, който започна преди 10-12 години, откогато има трайна политика за неглижирането на Народното събрание. Както винаги съм казвал – парламентът в крайна сметка си връща за неглижирането. Последните дни доказват това. Доколкото видях последното заседание на временната комисия с председател Мая Манолова, в зала стоеше цялата парламентарна група на най-голямата политическа сила, което показва колко силно нещо е парламентаризмът, но когато функционира нормално“, смята проф. Палангурски.

Според него парламентаризмът в България е на път да се завърне „с гръм и трясък“, а доказателство за думите си той намира във факта, че Народното събрание отново е започнало да „ражда новини“.

„През последните дни виждате, че парламентът диктува политическото положение в страната, а не „Фейсбук“. Досега политическите центрове на властта бяха извън сградата на Народното събрание“, смята още историкът.