Работодателските организации искат замразяване на минималната заплата

Пред Блумбърг тв Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви, че в тези условия най-разумното е да не се увеличават сегашните им нива. Той припомни, че за тази година минималната работна заплата е била увеличена с 50 лв. до 610 лв. на базата на очакван ръст на БВП от над 3%, но заради коронакризата се очаква да бъде отчетен икономически спад от поне 7%, а това означава разлика спрямо прогнозата от 10 процентни пункта.

"Замразяването на нивото на минималната работна заплата ще позволи на увеличените с близо 100 000 безработни да си намерят по-лесно работа, защото това основно са хора с по-ниска квалификация", твърди Велев. По думите му закъснялото и грешно стартиране на схемата за подкрепа на заетостта "60/40" е причина броят на безработните в страната да скочи със 100 000 души през април и май.

"Очакваме новият й дизайн от октомври, но тези 100 000 души няма да се върнат отново на работа", коментира председателят на АИКБ. Според него предвиденият бюджет на схемата от 1 млрд. лв. има капацитет да спаси между 500 хил. и 700 хил. работни места, но усвояването на субсидията в момента върви много бавно.

В момента работодателските организации и синдикатите договорят механизма за определяне на минималната заплата в страната, така че тя да не се определя повече по административен път от правителството, съобщи още Васил Велев.

"Идеята е да има минимална заплата на национално ниво, след което социалните партньори ще договарят минимални заплащания и по браншове за три категории персонал - ниско, средно и висококвалифицирани", коментира той. Към момента обаче се договаряли само критериите, а не конкретни нива, което означава, че за догодина този механизъм няма да бъде приложен.