Разказ от първо лице за Афганистан: Далеч от камерите остават писъците на хората и сълзите в очите им

„Обстановката, която дават по телевизията, не можеш да я усетиш, ако не си там. Да чуеш виковете, крясъците на хората, миризмата. Целият вой на тълпата създава допълнителна картина“, допълва мъжът.

Изтеглянето на Краси Панчев и колегите му не е било планирано. Докато се връщат от летището към града за следващата група хора, които трябва да евакуират, забелязват, че постовете на местната армия са опразнени. Тогава разбират какво следва.

„Хората бяха тръгнали панически към летището, ние пък отиваме в другата посока. И се сблъскваме с тълпа, бягаща от ужас от талибаните. Часове ни трябваха да се върнем в нашата база, за да изведем хората“, обясни Панчев.

Панчев и останалите българи успяват да се качат на един от американските самолети, след като преди това помагат на десетки дипломати, преводачи и други хора, които напускат страната. „Няколко пъти бяхме поканени, че това е последният самолет, на който можем да се качим. След това буквално никой не може да гарантира ще има ли полети“, допълни мъжът.

Фердинанд Костадинов е колега на Панчев, стига от базата до летището за 4 часа - разстояние, което иначе се взима за около 20 минути.

„Стигайки до самото летище, вече беше по-спокойно, но отвън се чуваше стрелба. В този момент не е до страх, а е до кураж“, разказа Костадинов.

Костадинов иска да се върне на подобно място, а Панчев остава тук, за да преподава стрелба.

Припомняме, че изтеглянето на българите започна, след като талибаните поеха властта в страната. По това време хиляди се опитваха да напуснат международното летище „Хамид Карзай“ в Кабул. Деветима наши сънародници бяха евакуирани с полет от Кабул в Доха по-рано тази седмица. Това стана с помощта на служителите на посолствата ни в Доха и Исламабад. Евакуираните българи са охранявали служители на постоянното представителството на ЕС в Афганистан.