Руските хибридни дейности: Във фокуса на форум за сигурността в ЕС и НАТО

“Русия използва всички хибридни действия, за да наложи визията си за световния ред”, заяви на откриването на събитието експертът и бивш зам.-министър на отбраната Йордан Божилов. 

Той призова за колективни действия срещу хибридните атаки и укрепване границата на НАТО. По думите му България е особено уязвима на пропагандата и хибридните атаки. 

Външният ни министър Йордан Милков съобщи за безпрецедентно увеличаване на руските хибридни атаки. 

“Русия използва пълен арсенал от хибридни атаки - инструментализиране на основните хранителни и енергийни доставки, засилване на пропагандата, насочена към вътрешно политическа дестабилизация, провокиране на недоволство, кибератаки”, посочи Милков

"Паралелно с руските агресивни военни действия сме изправени пред безпрецедентно увеличаване на различните хибридни атаки, насочени към подкопаване на устойчивостта на България и оттам на нашите демократични ценности и процеси”, каза Милков. 

Позицията му рязко се разграничава с наратива на служебния премиер Гълъб Донев и президента Румен Радев. Позицията на служебното правителство е срещу изпращането на оръжия в подкрепа на Украйна - нещо, което не стана ясно от думите на външния ни министър. 

“Бъдещата архитектура на сигурността зависи от изхода на войната в Украйна. Трябва да запазваме териториалната цялост на Украйна, недопускане на връщане на сферите на влияние в Европа”, посочи Милков.

Енергийният шантаж на Кремъл

Енергетиката попадна във фокуса на дискусиите в един от панелите на форума. България трябваше да се справя с едностранното решение от страна на държавната компания “Газпром” да спре доставките на синьо гориво за страната ни. 

Илиян Василев коментира разликата в цените на борсите и на пазара и посочи категорично, че някой печели от търговията с газ и петрол. Василев заговори и за значението на Турция в енергийните доставки. Бившият руски дипломат посочи още, че дерогацията на България за руски петрол е проблем от гледна точка на времевата рамка.

Василев обаче подчерта още и липсата на работещи институции и структури за сигурност, както и независим главен прокурор, който да се бори с руското влияние у нас.

Борбата с дезинформацията

Основна тема на форума бе борбата с руската пропаганда и дезинформацията. В началото на дискусиите бе поставен проблемът с липсата на професионален профил на журналистите в областта на отбраната, както и липсата на комуникация между работещите в сферата на отбраната и медиите. 

Симона Велева от Съвета за електронни медии заговори мониторинга, който регулаторът осъществява по отношение на дезинформацията и пропагандата в контекста на войната на Русия в Украйна. Категорично посочи обаче, че мониторинговите доклади не са достатъчни и призова за нови правни инструменти, които да помогнат на медийния регулатор в борбата с дезинформацията. 

Велева предложи и въвеждането на други дефиниции, които да помогнат на регулатора да се бори с дезинформацията и даде за пример Молдова, където е приет закон, с който се въвежда понятието “дезинформация”. В него тя се определя като умишлено разпространяване на невярна информация, създадена с цел да навреди на лице, социална група, организация или националната сигурност.

В отговор на въпрос на ФрогНюз това не крие ли рискове от цензура и овладяване на медиите Велева посочи, че към въвеждането на подобни дефиниции трябва да се подхожда внимателно.

ФрогНюз