Създават подземен музей на Филипопол

Управителят на Пловдив област инж. Иван Тотев потвърди новината, че Норвежкото представителство на Европейското икономическо пространство (ЕИП) отпуска още 12 месеца за усвояване на парите по реконструкцията на Античния стадион в центъра на Пловдив. Проектът основно се изпълнява от екип на Областна администрация – Пловдив.
Спечелените от проекта „Античния стадион на Филипопол - опазване и експониране в градска среда” 900 000 евро щяха да бъдат загубени, тъй като нищо не бе направено през 2010 година за реализирането на проекта. Удължаването с една година на финансирането на проекта, без да се очаква по-голямо съфинансиране от страна на пловдивската администрация, ще даде възможност през 2011 година реално да се извършат всички дейности по проекта.

Идеята е да бъде създаден подземен музей на Филипопол, като се извършат археологически проучвания, строителни и консервационни дейности и се разкрие мястото на публиката. Така градът ще стане още по-привлекателен център за туризъм.

Frognews. bg припомня, че над 20 години бетонните останки на недовършения музей "Музей на тракийската култура" загрозяват известния пловдивски античен театър. Античният стадион на Филипопол или Тримонциум се намира западно от Джумая джамия. Част от съоръжението с размери хиляда римски стъпки дължина и двеста и петдесет ширина (съответно 250 и 74 метра) е под нивото на уличното движение, като входът му се намира под главната улица "Княз Александър I". Седалките са разположени на 14 мраморни реда, като са декорирани с релефни подпори, издялани във формата на лъвски крак.

Пистата за надбягване е главната част на стадиона, тя е дълга един римски стадий (600 римски стъпки). Виждат се и долните части на колоните на античния аквадут, който е захранвал голямото водохранилище на Таксим тепе с вода от Родопите.

Античният стадион побирал около 30 хиляди зрители и бил една от най-внушителните архитектурни постройки в древен Пловдив. Днес той започва от стълбите на ул. "Княз Александър I" към Сахат тепе и свършва до Джумая джамия.

Центърът на Пловдив е наситен с богата археология, като в близост се намират Античният форум с обществените сгради Одеон и библиотека, останките от сградата "Ейрене", както и Епископската базилика от ІV-V в.

Най-ранният строителен период, който регистрират археолозите, е от края на ІІІ към ІІ век пр.н.е. Това доказва теорията, че елинистичният град не се е развивал само горе на Трихълмието, а че древните аристократи са живели и там, където сега е днешният център на Пловдив.

Освен улици и постройки, археолозите откриват монети, фрагменти от керамика, глинени гърнета, делви, използвани предимно за съхранение на зърнени храни, намират огромно количество стомни и амфори за съхраняване на вино и зехтин, които са от римската и ранновизантийската епоха.

От елинистическата епоха са открити монети, накити и фрагменти от трапезна и амбалажна керамика, 2 устия на питуси (делви), като доказателство за епохата са печатите върху тях, които не се срещат в античността. Единият печат е във форма на стрела, а другият представлява розетка.