Реклама / Ads
Frognews

НОВИНИ И АНАЛИЗИ

3| 1048 |03.03.2026 НОВИНИ

Сянката на Кадафи разтърси Кремъл: Смъртта на Хаменей и параноята на Путин

.
Смъртта на върховния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей предизвика остра реакция от страна на руския президент Владимир Путин. Той осъди случилото се като „убийство, извършено в цинично нарушение на всички норми на човешкия морал и международното право“. Реакцията му беше по-силна от тази след свалянето по-рано тази година на друг негов съюзник – Николас Мадуро. В изявлението си обаче Путин не посочи пряко държавите, стоящи зад атаката.
 

Синдромът „Кадафи“


В руските политически среди смъртта на Хаменей предизвика сравнения с края на либийския лидер Муамар Кадафи, убит през 2011 г. след военна интервенция на НАТО. Кадри от линчуването му тогава разгневиха Путин. По време на пресконференция той попита: „Това ли е демокрация?“, пише Politico.

 

Според анализатори именно падането на Кадафи бележи повратна точка в политиката на Кремъл. Малко след това Путин се върна на президентския пост през 2012 г. и започна по-твърд курс срещу Запада и вътрешната опозиция.

 

С годините руският лидер става все по-изолиран. По време на пандемията от COVID-19 той държеше събеседниците си на метри разстояние. Покойният опозиционер Алексей Навални го нарече „дядо в бункера“ – препратка към разследване за предполагаем дворец с подземни тунели.






„Следващите сме ние“


Падането на двама съюзници в кратък период – Мадуро и Хаменей – засили тревогите сред прокремълските коментатори. Бившият президент Дмитрий Медведев заяви, че действията на САЩ показват „истинското лице“ на Вашингтон.

 

Телевизионният водещ Владимир Соловьов обвини САЩ, че действат „като хищник“. Идеологът Александър Дугин предупреди, че Москва може да бъде следващата цел.

 

Въпросът, който прозвуча в руските медии, беше ясен: ако това може да се случи в Техеран и Каракас, може ли да се случи и в Москва?

 

Украйна остава приоритет


Въпреки острите думи Кремъл запази дипломатичен тон. Говорителят Дмитрий Песков изрази „разочарование“ от провалените преговори между САЩ и Иран, но благодари на Вашингтон за усилията за посредничество в мирните разговори за Украйна.

 

Анализатори смятат, че Путин няма да позволи кризата с Иран да отклони основната му цел – изход от войната в Украйна при условия, които представя като победа. Според професора по руска политика Сам Грийн от Кралския колеж в Лондон най-голямото предимство на Кремъл е натискът, който администрацията на Доналд Тръмп оказва върху Киев и европейските съюзници.







За Москва кризата в Иран има и потенциални ползи: възможно покачване на цените на петрола, напрежение между Европа и САЩ и разсейване на вниманието на Вашингтон от Украйна.

 

Страх отвътре


Путин разполага с нещо, което Кадафи и Хаменей нямаха – най-големия ядрен арсенал в света. Но ядреното възпиране не защитава от вътрешни заплахи.

 

Историята показва, че лидери, концентрирали толкова власт за толкова дълго време, рядко се оттеглят спокойно. Както отбелязват анализатори, краят им обикновено идва по два начина – „или под арест, или в ковчег“.

 

Именно тази перспектива вероятно прави смъртта на Хаменей толкова чувствителна тема за Кремъл.

f Сподели t Tweet
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 6| 2551 |16.01.2026 Какво ще стане след Кадиров: Слухове за болест, „TikTok бойци“ и страхът на Кремъл от Чечения . 9| 6525 |09.01.2026 Тръмп атакува Иран и Куба . 2| 2494 |05.01.2026 Въпрос на интереси: Защо Русия не вижда Венецуела? . 8| 4044 |01.10.2025 Пропаганда вместо победа: Путин готви руснаците за безкрайна война

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads