Н. Слатински: В силовите структури се срина нивото на "началствата"

Демократичността на "началствата" (а имаше време в първите години, когато редица ръководители си даваха сметка, че е дошло ново време, демократично) се снижава, разчита се на административната сопа, на мисленето (ако е мислене) – като разговаряш с мен ще мълчиш, коментира той.

Колеги от тези структури постоянно ми се жалват, пропищели са. Те стават обекти на методи, засилващи административната репресия, следенето, увличането по формата на работа и отчетност, за сметка на същността и ефективността.

От разговори с тези колеги и от личните ми наблюдения, произтича поне едно обяснение защо това е така.

А то е, че вече на ръководни позиции в държавните силови (и не само в силовите) структури се издигат хора, изцяло формирали се в годините на т.нар. Преход. Те са се „изграждали” в една постоянно променяща се среда с липса на реални и почтени ценности, във време на стихийни, често псевдополитически, корпоративно- и частно-егоистически мотивирани „реформирния”, на чистки и кадрови произвол, на правилото, че липсата на правила е Правилото. Това ги е превърнало в конюнктурщици, в ситуационни играчи, в специалисти по оцеляване и приспособяване, в прагматични циници, в хора на някого и оттук – в администратори, вечно загрижени за това – да бъдат хора на някого, ако трябва – на врага на онзи, на когото до вчера са били хора. Те, заемайки някакъв пост, веднага включват своята мисъл към това – къде да отидат след този пост, какви връзки да изплетат, какви пасове да пуснат, за да имат кариерно развитие. Затова на заеманото място могат да нанесат всевъзможни щети, стига това място да им послужи за трамплин за продължаващо израстване, разсъждава професорът.

Подобни характеристики, свойства, присъщности са логично следствие от средата, те са придобити и развити в резултат на естествения подбор, смята той

Тук не става дума дали даденият човек е кадърен, професионалист, можещ. Той може и да е такъв, но това не влияе или много слабо влияе на поведението му като управник. Защото всичко, което той прави се оценява с други критерии, от други съображения.

Вероятно не всичко е загубено, може би все нещо може да се спаси, но за мен пораженията, нанесени на т.нар. ръководен кадър са катастрофични и необратими.
Формирал се е нов вид управленско същество, чиито придобити черти постепенно ще преминат в гените му и то ще започне да се самовъзпроизвежда и да изтласква всичко друго, което в новата агресивна и аномална, безпринципна и безценностна среда ще се окаже неприспособимо и оттук – непригодно..., завършва своя коментар  проф. Слатински .