Стойнев: Кабинетът подкрепя инвеститора за Карадере, проекта - още не

„Аз трябва да се боря за всяка инвестиция – ние сме бедни хора, не можем да пропускаме инвестиция”, категоричен бе министърът, който за пореден път подчерта, че „проектът няма никакъв статут” към момента. За пореден път не стана ясно как нещо „без статут” получава одобрение от най-високо държавно ниво, без да е сигурно, че то отговаря на законовите изисквания на България.

По думите на Драгомир Стойнев, „кабинетът казва, че то трябва да извърви един път и когато цялото законодателство е спазено, тогава ще може да стане”.

Проектът обаче трябва да извърви особено дълъг път, за да бъдат премахнати всичките му груби нарушения, за които  свидетелства документ на Министерство на икономиката от юни 2013 година. 

Въпреки направените уговорки, че проектът няма екооценка, а съвместимостта му с българското законодателство предстои да се проверява, министърът заяви, че проектът е „съчетание между природата и скъпи туристи”. „Не си представяйте НДК на брега на морето”, посочи той.

Според Стойнев е изключително важно българите да решат какъв туризъм искат да развиват – нискобюджетен или скъпоплатен. „Защото в същото време оставаме с този алкохолен туризъм”, коментира той и направи паралел между Карадере и лифтовете на зимните ски курорти. „Колко лифта има в Австрия, Швейцария – над 1000, а ние тук не можем да направим един”, възмути се Стойнев, без да отбележи нарушенията в проекта за лифт на Банско, например, където съоръжението навлиза в територията на национален парк.

„Трябват ни инвестиции, трябва да се храним. Трябва да привличаме и чуждестранни инвестиции. Ако не се спазва законодателството, няма да стане. Важно е как привличаме чуждестранните инвестиции. Това е намерение, което трябва да видим дали отговаря на закона, ако не – няма да се случи”, обеща министърът.

Съмнение буди обаче ходът на правителството за предварително одобрение на проекта, както и убедеността на инвеститора, че ще получи необходимата екооценка, която ще отвори пътя към строителството на Карадере.

„Строеж върху една дюна, едно дърво да бъде отсечено – няма да стане”, зарече се Стойнев.

Процедурата по отнемане на лицензите на енергодружествата е в ход, потвърди той и настоя за уточнението, че не е бил оказван никакъв натиск от страна на изпълнителната власт над енергийния регулатор. „Аз бях информиран от ДКЕВР заедно с ЕРП-тата. Когато аз направих коментара в събота, те вече са били уведомени”, подчерта министърът.

Той изтъкна, че напрежението в повереното му министерство е огромно, но изтъкна свършеното от кабинета „Орешарски” в тази сфера. „Когато аз поех ресора, системата бе дебалансирана, запушена, не изнасяхме енергия, миньорите бяха в стачна готовност, липса на всякакви ремонти, 2,5 млрд. лв. задължения в системата. Сега вече България изнася 8 пъти повече ток, успешно разделихме НЕК и ЕСО; отворихме всички вземания по търговски договори – започнахме да внасяме ред в системата”, коментира Стойнев.

Министърът настоя, че енергодружествата трябва да понесат и отговорност за присъединяването на ВЕИ производството в системата, защото не са взели отношение при стихийното присъединяване на 1000 мегавата мощности. „Те са присъединявали с идеята НЕК да компенсира разходите им. Никой не казва, че те имат право да приспадат пари от НЕК”, подчерта още  Стойнев.

„Вече няма лесни печалби, трябва да се предоговорят договорите, да има разумни печалби, както е в целия ЕС”, смята той. „Ако ЕРП-тата не върнат тези пари, народът ще трябва пак да ги плати, ще има увеличение на тока”, предупреди министърът.

Той изтъкна, че в системата трябва да влязат около 900 млн. лв. от просрочените 555 млн. лв. задължения на столичната „Топлофикация”, както и близо 350 млн. лв. от ЕРП-тата. „Системата ще бъде по-добре, ако НЕК събере тези пари”, заяви Стойнев.

Енергийният министър коментира и темата с проекта АЕЦ „Белене”, за която подкрепящата правителството партия мандатоносител търпи сериозни критики за неизпълнение на предизборното обещание за строеж на втора атомна.

„Ние нямаме инвеститор за Белене – той трябва да е с определена марка, защото няма да строим колиба, проектът трябва да бъде изчистен от всички съмнения за корупция, защото всеки министър е правил каквото си иска”, заяви Стойнев. Без коментар остана забележката, че в предизборното обещание на БСП липсваше уговорката за намиране на инвеститор.

Министърът посочи, че около 1,6 млрд. лв. от 2,5-милиардния дефицит в НЕК се дължи именно на АЕЦ „Белене”. Той обаче беше категоричен, че България има нужда от него. „Търсенето на електрическа енергия на Балканите до 2035 г. ще се увеличи двойно. Има място и за „Белене”, и за седми блок на АЕЦ „Козлодуй”, убеден е Стойнев.