ТикТок демокрация: България не откри топлата вода в тези избори

Механизмът зад този успех се крие в мащабна мрежа от десетки хиляди фалшиви профили, които изкуствено напомпваха гледанията му, докато платформата TikTok не беше принудена да признае за премахването на над 63 милиона фалшиви харесвания и 31 милиона последователи. Цената на тази власт бе платена чрез директни преводи към инфлуенсъри под формата на „подаръци“ (Gifts) по време на живи излъчвания – метод, който позволява препирането на огромни суми за пропаганда извън обсега на какъвто и да е държавен одит.

Паралелно с това, опитът на САЩ през последните две години показва, че TikTok вече не е просто пространство за забавление, а ключов фактор за националната сигурност. Американската кампания наложи модела на „звуковите захапки“ (soundbites), при който политическите послания се свеждат до 10-секундни откъси. В тази среда сложното законодателство бива заменено от емоционални клипове, които изкривяват фактите, но стават вайръл благодарение на алгоритъма, стимулиращ гнева и полярните мнения.

Проучвания на университета в Харвард потвърдиха това алгоритмично изкривяване. Те показват, че платформата дава близо 12% предимство на определени послания и затваря избирателите в непробиваеми „информационни балони“.

Подобна партизанска дигитална война видяхме и в Бразилия, където Жаир Болсонаро изгради скрита екосистема между TikTok и WhatsApp. Видеата там се създават така, че да изглеждат автентични, след което се разпространяват масово в лични съобщения и изграждат паралелна реалност, до която официалните институции и медии нямат никакъв достъп.

Докато в САЩ и Румъния вече текат мащабни разследвания, България прие този модел с отворени обятия, превръщайки се в изпитателен полигон за хибридно влияние. Мониторинговият доклад на Балканската инициатива за свободни медии (BFMI) и Sensika категорично документира координирана цифрова манипулация в сериозен мащаб, която буквално превзе информационната среда у нас. Родният превод на световната тенденция се материализира най-отчетливо във феномена около Румен Радев, чийто хаштаг генерира космическите 90 милиона гледания в TikTok.

Шокиращото тук е, че този резултат бе постигнат без президентът да поддържа официален профил. Докладът разкрива съществуването на масивна инфраструктура от „спящи“ страници, първоначално създадени за продажба на авточасти или развлекателно съдържание, които внезапно бяха активирани като политически фен клубове. Това индустриално производство на популярност, задвижвано от невидими бот-мрежи, беше припознато от GenZ като форма на „автентичен бунт“ срещу статуквото, докато всъщност представляваше прецизно калибрирана софтуерна операция.

Същевременно „инфлуенсър-депутатите“ от ПП–ДБ, начело с фигури като Елисавета Белобрадова, се опитаха да наложат модела на политиката като лайфстайл и личен контакт. Белобрадова дълго време успешно капитализира своя дигитален авторитет, като редуваше сериозните теми за образованието и децата с ежедневни битови истории и така се стремеше да хуманизира образа на властта.

В тази кампания автентичният стил на коалицията беше буквално удавен от стратегията на „дигиталното наводняване“. Координирани бот-армии окупираха техните хаштагове и ги заляха с масирано враждебно съдържание. Това неутрализира органичния им обхват и направи невъзможен нормалния диалог с избирателите.

Радикалните формации също се оказаха майстори в тази посока, като всяка от тях използва специфичен дигитален инструмент. Партия „Възраждане“ продължи да доминира чрез агресивно видео съдържание, което алгоритмите на Facebook и TikTok фаворизират заради високия му емоционален заряд и поляризиращ ефект.

Новата вълна на „дигиталния популизъм“ обаче бе яхната и от формации като МЕЧ и „Величие“, които превърнаха платформите в свои основни трибуни. Радостин Василев и неговата партия МЕЧ заложиха на модела на „директното излъчване“ без журналистически филтър, изграждайки затворени общности, в които лидерът говори директно на „ти“ на своите последователи, създавайки илюзия за пълна прозрачност.

„Величие“ от своя страна използва сложна екосистема от YouTube канали и TikTok профили, които функционират като паралелна медийна група, недостъпна за регулации и проверка на фактите. Така, докато традиционните партии се опитваха да водят класическа кампания, тези нови играчи използваха доклада на BFMI като карта за превземане на територии.

Европа обаче вече започна да вади „голямата тояга“ в лицето на Закона за цифровите услуги (DSA). Активирането на Системата за бързо реагиране на ЕС е първият сериозен опит у нас да се съберат доказателства за тези манипулации.

Астрономическите гледания на Радев и системното „напомпване“ на радикалните лидери са „димящото дуло“, което може да принуди технологичните гиганти да платят скъпо за своето бездействие на българския пазар.

Но как точно ще си платят?

В България националните регулации чрез СЕМ и ЦИК изглеждат безсилни – институции от вчерашния ден, изправени срещу днешните политически битки. Те се опитват да удържат процеси, които отдавна са излезли извън техния обсег. Истинската тежест вече е в Брюксел.

Чрез Закона за цифровите услуги (DSA) Европейската комисия има правомощието да налага глобални санкции. Ако се докаже, че TikTok или Meta са позволили „системен риск за изборния процес“, те са заплашени от глоби в размер на до 6% от техния годишен световен оборот – сума, която възлиза на милиарди евро.

В крайна сметка в 52-рото Народно събрание влизат не просто политици, а създатели на съдържание. Социалните мрежи се доказаха като най-ефективната машина за гласуване, която не се нуждае от кебапчета. Безнаказаността в дигиталния свят е най-опасната форма на дезинформация, защото тя ерозира самото понятие за истина.

Трябва да приемем, че вече живеем в нова реалност, в която традиционните медии нямат последната дума. Ерата на „четвъртата власт“ като пазител на фактите залязва под натиска на „петата власт“ – алгоритмичната. В този свят информацията не се търси, тя ни намира, а медиите вече не са филтър. Изборът ни вече не е случаен акт на свободна воля, а внимателно калибриран продукт на лаборатории за влияние, които работят по един и същ модел от Букурещ до София.

Отговорността да разпознаем манипулацията е единствената ни останала защита. В свят, в който медиите мълчат или биват заглушени, критичното мислене е последната бариера пред ТикТок демокрацията – система, в която правилата не се определят от обществото.