Въвеждат стандарт от 20 минути за линейките

Той обясни, че предстои да бъдат въведени национални стандарти за време, през което екипите да достигнат до мястото на инцидента. Ще се въведат и алгоритми за поведение при оказване на спешна медицинска помощ. Предвижда се оптимизация на структурата на спешна помощ, включването на парамедици в нея и подобряване на финансирането.

За целта министър Константинов обяви, че МЗ ще поиска 70 млн. лв. повече от финансовото ведомство за следващата година, а парите ще отидат за финансиране на спешната помощ. В специален Национален център, чието създаване предстои, ще се обучават парамедици, които ще работят в системата на спешната помощ.

Оптималното време за осигуряване на спешна помощ при инциденти ще бъде в рамките на 20 до 30 минути. Забавянето до 30-40 минути ще бъде оправдано само при особени метеорологични условия, бедствия и сериозни аварии, обясни д-р Стефан Константинов. Той посочи, че всеки такъв случай ще бъде специално проверяван.

За подобряване на кадровия дефицит пък се предвижда обучението на парамедици. Те ще оказват първа помощ и ще поддържат живота на пациента до пристигането в болницата. За обучението на парамедиците се предвиждат курсове с акредитация и до 2 години обучение.

От МЗ изтъкват, че изключително важен стимул е доходите на лекарите в спешните центрове да станат съизмерими с доходите на колегите им от извънболничната помощ.

„Лекарите в момента вземат 1000 - 1100 лв., които явно се оказват недостатъчни", посочи министър Константинов.
По думите му, заплатата е един от най-важните стимули за осигуряване на достатъчно специалисти. Това означава стартовите им възнаграждения да бъдат в размер на 3 минимални работни заплати - 720 лв.

За по-добро покритие на страната със спешна помощ ще се въведат три вида екипи, които ще се отзовават на повикванията в зависимост от тежестта на случая.

Първият вид ще е лекарски екип, посочи д-р Стефан Константинов и обясни, че той ще се състои от шофьор, парамедик и лекар. Тези екипи ще се профилират по степен на готовност за реанимационни мероприятия или по специалности.

Вторият вид екипи ще се състоят от парамедици. В тях ще има шофьор и парамедик с най-високо ниво на обучение. Те ще се използват при спешни състояния, когато на място трябва да се окаже първа помощ и пациента да се транспортира възможно най-бързо до болница.Третият вид екипи ще са транспортни. Те ще се използват само за транспорт на болни, чието състояние не изисква задължително присъствието на медик.

Концепцията предвижда и подобряване на комуникацията между центровете за спешна помощ, линейките и лечебните заведения. Това може да стане чрез интегриране на система за комуникация на центровете за спешна помощ със системата на комуникация на МВР и останалите служби от Националната система за спешни повиквания. Контролът на системата пък ще се засили чрез използването на GPS връзка.

По изчисления на здравното ведомство, за да бъдат изпълнени всички тези цели, е необходимо подобряване на финансирането. Годишно средствата за всички тези дейности възлизат на около 150 млн. лв. Предвижда се разходите по транспортирането от едно здравно заведение в друго да се поеме от НЗОК. Иначе, цялото финансиране на всички останали дейности, свързани със спешната помощ, се поема от министерството на здравеопазването.

И към момента в 58% от населените места у нас спешната помощ пристига за 20 мин., а в други за 30 мин., показва анализът на МЗ. В останалите 15% от населените места обаче линейките достигат за повече от половин час. Така се случва обикновено в труднодостъпни райони или в градове с натоварен график, като София, Варна и Пловдив. Проблемът, обясни здравният министър, е основно в София.

Допълнителните над 70 млн. лв., които иска здравното ведомство, ще са основно за заплати, 10 млн. лв. ще са за поетапна подмяна на линейките, по 1 млн. за информационната система и за квалификация на персонала. „Парите ще трябва да дойдат от държавата", каза Стефан Константинов.

„През последните 10 години спешната помощ се превърна в буфер на проблемите в сектора", каза министърът и припомни, че тя е изключителен ангажимент на държавата. Анализът на МЗ показва, че към момента 97% от щатовете в спешната помощ са заети и там работят 6887 души. 3759 от тях са медицински специалисти - 1146 лекари, 1103 медицински сестри и др. Най-много са фелдшерите, а от години у нас не се обучават фелдшери и скоро време ще има дефицит на медицински лица, който трябва да бъде запълнен. Предвижда се предстоящият дефицит на тези над 30% да се запълни с парамедици.

В големите градове над 200 000 жители ще има повече от 1 изходна точка за екипите на спешна помощ. В райони пък, където над 10% от населението е на разстояние, за което се предполага, че линейката ще достигне до 20 мин., както и на магистралите ще има постоянно или временно базиране на изнесени екипи.

Здравното ведомство е определило 3 месеца срок за широка обществена дискусия, обсъждания и корекции. Още през следващата година може да има законови промени, посочи още здравният министър. „Това са дейности, които изискват много време, но това е правилният път", убеден е министърът.

Той посочи, че в близките месеци няма да има откриване или закриване на филиали на спешната помощ. През следващите 2 месеца обаче предстоят изненадващи проверки, при които на място ще се установява как работят спешните екипи.