Това е възможност да се покаже, че въпреки две десетилетия промени в бойните тактики и революцията на дроновете по бойните полета в Украйна, американският начин на водене на война все още е възможен. Или пък не.

Предизвикателството е, че „идеалните“ случаи като този са нож с две остриета. Те не доказват, че теорията ще работи в по-малко благоприятни условия. Но ако се провалят, могат да оборят цели концепции. Изводът за САЩ е: ако американският начин на война не може да проработи срещу Иран – слаб режим с посредствена армия – няма как да проработи в много по-труден случай, като Китай например.

Американският подход към войната се характеризира с удари на дълги разстояния, прецизност и стремеж към пълно доминиране. Предполага се, че превъзходството в качеството – скъпа технология и добре обучен персонал – може да донесе победа с минимален риск за живота на американците. Чрез насочване към ключови лидери, бази и способности добре планираните прецизни удари могат да предизвикат промени във външната политика на врага, колапс на режима или дори капитулация, без да се наложи директен сблъсък по земя.

Американците вече дебютираха с ранна версия на този подход през Първата война в Залива, припомня още изданието. През 90-те години той се експериментира в Косово, в небето над Ирак и чрез удари в Африка и различни други части на Близкия изток. Оръжията са нови крилати ракети, стелт самолети и прецизни бомби.

Но той се сблъсква със сериозни предизвикателства в следващите две десетилетия в Ирак и Афганистан. Дори с дронове с дистанционно управление и все по-прецизни боеприпаси, САЩ не можеха да задържат или стабилизират територии без сухопътни войски, вплетени в близки боеве с враговете.

След това, с пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., се появи усещането, че американският начин на водене на война е приключил. Новите технологии, особено дроновете и изкуственият интелект, сигнализират за връщането на дълги и изтощителни войни на издръжливост. На този фон някои се питат защо САЩ не са извлекли по-пълно уроците от Украйна. Защо не са презаредили арсеналите си с евтини боеприпаси и дронове, не са се отказали от скъпите платформи и не са преработили кампаниите си, за да поддържат многогодишни конфликти за завладяване или защита на територии?

Причината не е просто бюрократична инерция. Напротив, САЩ имат дълбоко вкоренена вяра в собствения си начин на водене на война и ясно разбиране как новите технологии – дронове, AI и др. – могат да го подкрепят.

Операция „Епична ярост“ може да се разглежда като контрапример на дистопичния образ на конфликта, който представлява войната в Украйна. В първия ден на съвместната операция между САЩ и Израел беше „отсечена главата“ на иранския режим. Ударени бяха над 1 200 цели, при загуба само на шест американски военни. Противникът е отблъснат при един от най-големите ракетни обстрели в историята, а американска подводница унищожи вражески кораб за първи път след Втората световна война.

Но вече има пропуквания в тази картина. САЩ може случайно да са атакували училище, убивайки над 100 деца (към края на миналата седмица министърът на отбраната Пит Хегсет заяви, че Пентагонът все още „разследва“). Три изтребителя F-15 са свалени от приятелски огън над Кувейт. Администрацията на Тръмп остава неясна относно стратегическите цели, възможността за изпращане на сухопътни войски и времевите рамки на кампанията. Междувременно запасите от ракети и бомби намаляват, а разходите растат.

За държавите, които наблюдават и се чудят дали да инвестират в украинския или американския военен модел, сегашната операция в Персийския залив е важен тест. Да се въоръжават ли за войни на издръжливост или за технологично превъзходство – демонстрирано през изминалата седмица?

Резултатът ще определи съдбата на Иран и региона, но също така и бъдещето на американската армия. Ако САЩ не успеят да постигнат решаваща победа и се въвлекат в дълга, скъпа и сложна партизанска война, провалът на „идеалния“ случай ще принуди армията да възстанови арсеналите си и да трансформира стратегията си за напълно различен тип война – такава, която прилича много повече на украинската, отколкото на Първата война в Залива.