Един от ветераните в звеното, представен с името Крис, има над 25 години опит в борбата с тероризма и експертиза в ислямската теология. Пред изданието той описва работата си като опит да се доближи максимално до мисленето на екстремистите – без да губи професионалната си дистанция. Анализаторите следят какво четат, гледат и слушат радикализираните хора, за да изградят профили на поведение и риск.

Работата им дава достъп до лични данни от иззети устройства, което според Крис често позволява на службите да познават даден човек по-добре, отколкото той познава сам себе си. Причината – хората могат да лъжат близките си, но рядко „лъжат“ интернет търсенията си.

През последните години ролята на BSU става все по-важна. Традиционните терористични клетки, свързани с организации като „Ал Кайда“, все по-често отстъпват място на саморадикализирани индивиди, които планират атаки самостоятелно, основно под влияние на интернет. Все по-голям дял от тези случаи са свързани с непълнолетни. Броят на арестуваните под 17 години за терористична дейност достига рекордни нива, като много от тях имат психични проблеми или специфични неврологични особености. Това прави работата на службите особено деликатна – децата често са едновременно уязвими и потенциално опасни.

Такива случаи постоянно привличат обществено внимание, включително трагедията с Рианан Ръд – 16-годишно момиче, радикализирано от неонацистки среди, което по-късно слага край на живота си след разследване. Случаят подчертава трудния баланс между сигурност и защита на уязвими лица.

Според експертите новата вълна екстремизъм често се характеризира със смесени идеологии – комбинация от различни, понякога противоречиви възгледи. Въпреки че тези убеждения може да изглеждат повърхностни, именно силните емоции зад тях са двигателят на реални действия. Затова все по-често службите не се ограничават до наказателни мерки, а търсят начини да предотвратят радикализацията. МИ-5 работи съвместно с полицията и други институции по програми за намеса, насочени към млади хора и лица с психични проблеми, с цел да се засилят т.нар. „защитни фактори“ в живота им.

Технологиите обаче усложняват ситуацията. Интернет улеснява достъпа до пропаганда, инструкции за изработка на оръжия и контакти с екстремистки мрежи. Нови рискове идват и от развитието на изкуствения интелект – от генериране на пропагандни материали до потенциална роля в процеса на радикализация.

В този контекст експертите предупреждават, че заплахите стават все по-трудни за откриване и предотвратяване. Въпреки това, както отбелязва Крис пред Financial Times, в основата остава човешката природа – и именно тя продължава да бъде ключът към разбирането и ограничаването на тероризма.