Реклама / Ads
0| 5827 |02.11.2022 АКТУАЛНО

Изгубените конопени полета

.
Недомислени регулации блокират днес бизнеса с индустриален коноп и създават редица проблеми за родните предприемачи, които са принудени да търсят развитието си извън България.

Има разлика между Канабис Сатива (индустриален коноп) и друг сорт на канабиса - Канабис Индика, популярен като марихуана. Отглеждането на индустриален коноп у нас е напълно легално и съобразно европейските регламенти.

 

Противоречието идва от различното третиране на възможностите за преработка. Според допълнителната разпоредба на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, “конопено растение” означава “всяко растение от рода на конопа”. “Коноп” означава листата и/или цветните и плодните връхчета на конопеното растение. "Хашиш" означава отделената по механичен път смола от конопеното растение или конопеното растение, подложено на механична обработка, в резултат на която не могат да се разграничат отделните му части. "Хашишово масло" означава смолист сок от конопено растение, извлечен по химичен път, пишат от Института за пазарна икономика (ИПИ). 

 

Така обаче на практика се блокират почти всички възможности за преработката на индустриален коноп, а производителите се лишават от най-печелившата в момента част - извличането на канабидиол (CBD), който се съдържа най-вече в цветовете и листата. По регламент при индустриалния коноп съдържанието на друго вещество в тях - психоактивният тетрахидроканабинол (THC), трябва да e под 0.2%. 

 

В някои страни са разрешени 0.3%. При сортовете, от които се добива марихуана, съдържанието му е от 3 до над 20%.

 

Контролът върху отглеждането на индустриален коноп е поверен на Министерството на земеделието и храните. Той се урежда с наредба, чийто последен вариант е от 2018 г. Според нея министърът на земеделието издава разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис) със съдържание под 0.2 процента тетрахидроканабинол, определен в листната маса, плодните и цветните връхчета. Предназначението на добива е за влакно, семена за фуражи и храна, семе за посев, търговия с растенията и продукцията от тях.


Издаването на разрешителното е тежка и тромава процедура. Одобрение или отказ трябва да дойде в тримесечен период след представяне на огромно количество документи. Самото разрешително е валидно 3 години. Периодично трябва да се подават данни за засетите площи, добива, да се представят оригиналните опаковки от сертифицирани в ЕС семена и т.н.

 

Въпреки рестрикциите интересът към отглеждането на индустриален коноп и търговията с продукти от него непрекъснато расте. В регистъра на земеделското министерство като активни са записани над 250 разрешителни. Само до втората седмица на юни тази година са издадени над 60. Всъщност някои от тях са експериментални, а притежателите на други вече са загубили интерес. Отскоро заявление за отглеждане на коноп може да се подаде и по електронен път.

 

Процесът по отглеждането на коноп е дълъг и представлява верига от връзки - от засяването до крайния потребител. Тази индустрия дава работа на хиляди хора. 

Индустриалният коноп може да бъде и се приема като част от прехода към зелена икономика. Не е случайно бурното развитие при отглеждането и преработката му по света. Приложенията му са многобройни и непрекъснато се увеличават с разработката на нови продукти. Цветовете и листата се използват във фармацията и козметиката. От ликото се получават прежди за облекла, индустриални прежди, хартия, изолационни материали.

 

Вътрешната дървесна част може да се използва отново за производство на хартия, конопбетон, тухли, биопластмаса от целулоза, естествен заместител са на стъклопласт. Семената също са истинско богатство. От тях  може да се произведат биогориво, мастило, бои и лакове, служат за посев, фураж, като хранителна добавка, използват се в козметиката. И в момента може да се получават субсидии за коноп по схемата за единица площ, както е в много други страни от ЕС.

 

“В България, преди да се говори за зелена икономика, има няколко базови неща. България не е минала прехода, за да може да се определя като кандидат за зелена икономика. Как е възможно да говорим за водородна технология, като голяма част от колите са на възраст над 15-20 години? Добре, правим пиролиза, водородни технологии, геотермална енергия. Това са много хубави проекти, които ще струват много пари. Обаче в същото време имаш битово отопление, което е на твърди горива и реално емисиите от него не се отчитат. Няма план за газификация на големите градове. Няма стимули хората да преминават на хибридни коли поне, не непременно електромобили. Или дори за автомобили с Евро 6, с нормални емисии. От друга страна, от всички други продукти от конопа с добавена стойност също може да има положителни екологични ефекти”, разказва Игор Ромбаут - управител на “Булком” - предприятие, занимаващо се с производство на етерични масла, смоли от кориандър. 

 

Например индустрията за производство на дрехи, която отговаря за 10 - 15% от общите емисии на парникови газове. Голяма част е свързана с отглеждането на памук. Но той изисква огромна напоителна инфраструктура и поглъща до 20 пъти повече вода. Дрехи от коноп могат да ги заместят, но се внасят отвън. Една от първите модни къщи в България преди десетилетия е използвала конопени тъкани, направени от преждите на “Славянка”.

 

“Конопът не е просто едно растение. В цяла Европа вече се преработва или от кооперативи, или от частни инвеститори във всякакви суровини. Не е идеята само да се направи CBD или да се извлекат влакна. Добре е да имаш цялостна инфраструктура, за да употребяваш цялото растение. Може да се използва от корена до върха. При това коренът, който прониква на десетки метри в почвата, подобрява нейното състояние. Това е уникална ротационна култура. Така има икономическа логика както за земеделеца, така и за следващите по веригата”, казва Йоанна Лукова, директор маркетинг и продажби в “Булком”.

 

В земеделието трябва да има адаптация към новите климатични условия. Има по-рискови зони за градушка, за ненормални замръзвания през пролетта, за засушаване в някои райони. Конопът е полезен в сеитбооборота. Заради бързия си растеж и голямата листна маса той буквално изчиства почвата от плевели и вредители.


Голям проблем за България е развитието на селските райони. Там няма достатъчно предприятия, в които хората да получават добри заплати, но и да могат, в малки цехове, да придобият умения, които се предават в поколенията. Конопът може да даде възможност за децентрализация и производство на различни продукти в селските райони, да се създават работни места.


Игор и Йоанна дават пример с цеха на “Булком” в Кула. В България масово се прави пароекстракция - примерно на лавандула, на розов цвят. Там заложили на екстракция на билки с въглероден диоксид. Така растението може да се преработи напълно. Получават се и растителни масла, и етерични масла, а остатъчният материал е уникален фураж с много висок протеин. Страната ни е голям производител и износител на сушени билки. А те могат да се преработват с тази технология, много ефективно. Како и конопа.


Използваният в процеса въглероден диоксид идва като отпадъчен продукт при ферментацията в други производства. Концентрира се и се охлажда при криогенни условия, вместо да се изхвърли през комина. Може да се използва многократно. Технологията е много гъвкава. А, заради ниската температура при екстракцията, се запазват всички полезни свойства на растението. Дори са се отказали от възможните субсидии и продължават да проучват възможностите да работят и с други суровини, освен кориандъра.


При екстракцията се прилагат няколко метода. Имаме патентовани технологии, при които се получава CBD екстракт без никакви забранени съставки, обяснява и Ервин Иванов. В ЕС не се допуска в крайния продукт да има следи от THC.


Западни сайтове дори рекламират Румъния като място за инвестиции в индустриалния коноп. А те са имали същите проблеми, политически, социални, икономически, дори по-тежки, разсъждава Игор.


България засега се е отказала от една обещаваща перспектива.

 

Йоанна Лукова призовава за законови промени. Самата тя се е заела с подобни предложения, но все още никой не иска да я чуе. 

 

“Въпреки контактите, за съжаление е трудно да намерим някой, който да ни изслуша, да прочете предложението. Ние дори решихме “да смелим” всичко. В Закона за наркотичните вещества се казва, че конопът може да се използва само за семена за посев, фураж и влакно. В наредбата пише, че не може да се жъне, а да се реже цялото растение и то само след цъфтеж, което обезсмисля всичко. Превели сме и румънския закон, за да можем да заимстваме и от тях. Те го третират като нормална земеделска суровина. Няма проблем да се отглежда и преработва. Отделно мислим дори да направим проектозакон за индустриалния коноп. В Румъния обсъждат и медицинската марихуана, но това е нещо съвсем отделно, там има психоактивни вещества, неточно законодателство може да създаде проблеми. Но при индустриалния коноп няма такова нещо. В нашия закон няма дори разграничаване между Канабис Индика, Канабис Сатива. Те имат различен химичен състав и са различни растения”, казва тя. 

 

Д-р Ервин Иванов, който е производител, разказва, че при последните законови промени преди няколко години са били привлечени и учени от БАН, които обаче дават отпор заради опасения, че това е стъпка към легализация на медицинския канабис. 

 

Друг абсурден аргумент е, че полетата с индустриален коноп можели да прикриват добива и на марихуана - нещо на практика невъзможно, защото при опрашването се губят “качествата” на марихуаната. 

 

Неслучайно тя се отглежда при специални условия и при минимален контакт с околната среда. Семената за конопа, който се сее в България, идват отвън. Но още отпреди години са запазени специални български сортове, оптимизирани дори само за влакна. В Унгария на тази база са създали нов сорт, който широко се използва.

 

“Имаме контакти със Съвместния геномен център към Софийския университет. Напълно възможно е да се създадат нови сортове с нулево съдържание на THC”, казва Игор Ромбаут. 

 

Продуктите със СBD са разрешени в България. В последните години се говори все повече и за терапевтичните им качества. Могат да помогнат при възпалителни заболявания, при епилептични заболявания, при определени други неврологични състояния, при кожни проблеми. Има ги в биомагазините, в аптеките. Цените на някои от тези продукти са доста високи, според офертите в онлайн аптеки. Конопено масло, в зависимост от концентрацията на СBD, може да се намери от 50 - 60 до няколкостотин лева - за 10 милилитра. Предлагат се кремове, спрейове, дъвки, дори чайове.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 12| 8575 |01.11.2022 Кръстете я болницата на Генчо и да свърши тази агония. Скандалният одит за управлението й - кучета го яли . 9| 3544 |01.11.2022 Радев кани ДПС за консултации. Случайна ли е датата 2 ноември? . 11| 9410 |31.10.2022 Илиян Василев иска оставката на ”пишман министъра” Росен Христов . 7| 10070 |31.10.2022 Страх тресе болница ”Чирков”, карат служителите под натиск да се подписват за смяна на името й

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads