Протестиращи блокираха Руската църква, скандират: ”Убийци” и ”Тук не е Москва”

На службата присъстват и посланика на Руската федерация у нас Елеонора Митрофанова, лидерът на АБВ Румен Петков, и други.

„Протестираме, защото това е върховна наглост по време на война от тези, които окупират, тук, на територията на Европейския съюз и на страна от НАТО, да служат служба за победа на Русия, това е просто нонсенс, затова протестираме", каза Георги Иванов, цитиран от БГНЕС.

Припомняме, че целта на визитата на митрополит Антоний не е оповестена нито в руските, нито в българските официални църковни сайтове. Той е придружен от прот. Николай Балашов, който е единственият останал от стария екип в Отдела за външноцърковни връзки на РПЦ.

Подворието на РПЦ у нас съобщава, че представителите на Московския патриарх идвали у нас, за да служат в руската църква „Св. Николай“ за Никулден, което несъмнено е само поводът.

Те ще съслужат с Ловчански митр. Гавриил, който по традиция служи за този ден в руската църква, като представител на БПЦ, с руски митрополит, идващ за празника. Досега обаче за храмовия празник не е имало толкова високо църковно представителство.

Първостепенна задача на руските власти както в Кремъл, така и в Московска патриаршия, коментират експерти, е да демонстрират, че не са изолирани заради войната в Украйна.

Особено значение се отдава на участие в прояви в европейските страни, като по правило руската дипломация представя това като одобрение на руските действия.

Митр. Антоний (Севрюк) и прот. Николай Балашов участваха и в генералната асабмлея (конгрес на всеки седем-осем години) на Световния съвет на църквите в Германия, но там германският президент не им позволи да изпратят подобно послание към германската и световна общност, като назова открито отговорността, която руснаците носят за кръвопролитията в Украйна.

По църковна линия Московска патриаршия общува на такова високо равнище само със Сръбската църква, като митр. Антоний (Севрюк) беше неотдавна в Белград, а сръбска църковна делегация участва в Москва в празнично събитие със странното название „Сръбска утеха за руското сърце“.

В София митр. Антоний пристига непосредствено след участие в Казан в годишната среща на емблематичния руски клуб „Валдай“, където Кремъл формулира основни тези във външната си политика (например, през 2015 г.

Путин заявява в своя реч там: „Ако сбиването е неизбежно, удари пръв“. Тази година за първи път „Валдай“ посвети годишната си среща на религиозно-политическата тематика.

На нея „външният министър“ на РПЦ митр. Антоний откровено заяви: „По-често намираме общ език с мюсюлманите, отколкото с нашите единоверци на Запад. Московска патриаршия поддържа диалог с мюсюлманските организации в Иран. Оказа се, че в мюсюлманските държави имаме много съмишленици“.

Според него руското православие и ислямът са обединени от „благоговейно отношение към такива основни ценности като семейството и брака“ и това че „Бог заема централно място в света“.

Руската църковна делегация ще се опита да включи в дневния ред на Българската църква определени теми, още повече че Св. Синод на БПЦ ще заседава на 13 декември.

Според публикации в български медии това би могло да бъде признаването на автокефалията, която Сръбската църква предостави на Македонската църква и която досега е призната единствено от Московска патриаршия и Украинската православна църква под ръководството на митр. Онуфрий.

Това означава, че в техните диптиси Македонският архиеп. Стефан се споменава като глава на автокефална църква. Самата Македонска църква официално заявява, че все още очаква своята автокефалия, която да ѝ бъде дадена от Вселенска патриаршия, „когато настъпи подходящото време“, а документа от Сръбската патриаршия възприема като „препоръка за автокефалия“.

Друга тема, която се актуализира в руската църковно-политическа реторика през последната седмица, е „защитата на православните в Украйна“. Възможно е руската църковна делегация да поиска от българските владици декларация „в защита на украинските православни срещу гоненията на киевския режим“.

Причина е акцията на украинските служби срещу църковни центрове на УПЦ и обсъждането на законопроект за забрана на дейността им заради колаборационизъм и подкрепа за руските агресори. „Защитата на православните в Украйна“ присъстваше в речта на Путин, с която той обяви руското нахлуване в страната през февруари, но след Киевския събор „Теофания“ през м. май, когато УПЦ обяви независимост от МП, в руските медии се заговори за украинските православни като за „предатели на руския свят“.

Акцията на украинските власти през последната седмица позволява на Кремъл да извади отново тази тема и да представи руските войски като „защитници на православието“.