Смешният плач на българските надзиратели

Когато обаче същите тези надзиратели или по-скоро синдикалните организации, които ги представляват, излизат на протест в знак на солидарност към колегите им от Централния софийски затвор, които само преди дни по комичен начин са позволили опасни рецидивисти за избягат, то място за разбиране и коректност няма. Ще си позволя да заимствам едно дочуто днес сравнение: „все едно лекари да протестират в знак на солидарност към колеги, ампутирали здрави крайници на пациент“.

Защо е смешен плачът на надзирателите? Най-вече защото воплите им „изправяме се срещу 100 убийци за по 860 лв.“ не отговарят на истината. По данни на Министерството на правосъдието към 2017 г. 7280 лица излежават присъди в затвори у нас, като 1264 от тях са в затворнически общежития. В системата на затворите работят 1907 служители. Дори да приемем, че част от тези служители са чиновници, пак не би трябвало съотношението надзиратели към затворници да бъде толкова лошо.

А може би е възможно, тъй като, забележете, надзирателите често дават 24-часови дежурства, след което почиват по 3 дни. По време на тези 24-часови дежурства имат предвидени часове за сън, а основната им работа е между 9:00 и 17:00 часа, тъй като през останалото време затворниците са заключени в килиите си. Така сметката показва, че надзирателите работят всеки четвърти ден от месеца, макар и доста часове. При това самите надзиратели настояваха за подобен тип дежурства, след като почти бяха отменени.

Защо? Най-логичният отговор е, че меко казано гъвкавото работно време им позволява да съчетават повече от една професии, макар това да е незаконно. Потвърждение на тази теза е, че за едно надзирателско място обикновено кандидатстват по 20 и повече души.

Ако на някой не му се вярва, може да направи справка в сайта на Министерство на правосъдието в раздела за назначаване на държавна служба на длъжности за държавни служители. Отново там могат да бъдат видени и изискванията за кандидатстване за длъжността надзирател, които се изчерпват със средно образование и добра физическа подготовка. Явно възможността за съчетаване с друга работа, неплащането на осигуровки, продължителния годишен платен отпуск, ранното пенсиониране при максимална пенсия, и заплатите при пенсионирана са достатъчен стимул за кандидатите.

Смешен е плачът още, тъй като за последните 5 години 55 затворници са избягали от български затвори и затворнически общежития у нас, след като основното, да не кажем единствено задължение на надзирателите е да ги държат вътре. Отново на надзирателите се пада да спират и вкарването на опасни предмети, да не говорим за огнестрелни оръжия в затворите. За телефони и смартфони важи същото, въпреки че едва ли е тайна, че мнозина от затворниците притежават такива.

И най-вече, смешен е плачът, защото е за пари. Не се протестира за реформиране на системата, за закупуване на по-добра техника, с която да се осигурява безопасността им, за намаляване на работните часове, с цел по-добра концентрация, за по-добро въоръжение… Искат се основно пари, без да се демонстрира реално за какво са тези пари.

В заключение - никой не твърди, че работата на надзирателите е лесна. Никой не твърди, че условията, в които да работят трябва да са мизерни. Но в крайна сметка никой не ги задължава да работят точно тази работа. А както е видно от посочения по-горе линк – ако не е някой от протестиращите, за мястото му чакат още 20-на души.

Михаил Кръстев, Frognews.bg