Ако тази история има една снимка, която я обобщава, тя не е от Кремъл. Тя е от Буча. Не официалните церемонии, не парадите на Червения площад, а телата на убити цивилни с вързани ръце в украински град край Киев казват най-точно какво произведе системата, изграждана от Путин четвърт век. Reuters описа през април 2022 г. тела с огнестрелни рани в главата, съвместими с екзекуции, след изтеглянето на руските войски, а през март 2026 г. ЕС наложи санкции на лица, за които заяви, че са замесени в клането в Буча. 

От „стабилност“ към лична власт

В началото Путин беше продаван на Русия като човек на реда. BBC припомня, че той е почти неизвестен бивш кадър на КГБ, издигнат бързо в последните месеци на Елцин. Още тогава възходът му е свързан с Втората чеченска война, която рязко вдига популярността му. Но онова, което често беше представяно като стабилизиране на страната след хаотичните 90 години, постепенно се оказа демонтаж на всички ограничения пред президентската власт. 

През следващите години Кремъл постепенно затяга контрола върху всички независими центрове на влияние в страната. Това става чрез поредица от конкретни действия, които не са случайни, а част от една и съща линия на управление.

В началото държавата поема контрол над независимата телевизия НТВ – една от малкото медии, които открито критикуват властта. Малко по-късно е арестуван милиардерът Михаил Ходорковски, по онова време най-богатият човек в Русия, след конфликт с Кремъл – сигнал към бизнеса, че политическа независимост няма да бъде търпяна.

Следват и по-тежки случаи. През 2006 г. е убита журналистката Анна Политковская, известна с критиките си към войната в Чечения. Същата година в Лондон е отровен бившият руски агент Александър Литвиненко. Години по-късно, при протестите през 2011–2013 г., властите използват сила и репресии, за да ги потушат.

Най-видимият пример в последните години е съдбата на опозиционера Алексей Навални – първо отровен, после върнат в Русия, арестуван и изпратен в затвора, накрая убит с отрова.

Тези събития не са изолирани случаи. Те показват ясна тенденция: медиите се поставят под контрол, бизнесът се подчинява, протестите се потискат, а политическите опоненти се елиминират. Така постепенно се изгражда система, в която реална алтернатива на властта почти не остава

Европейският парламент обобщи през февруари 2026 г., че Путин е фактически начело на Русия от 31 декември 1999 г., с кратък формален интервал 2008–2012 г., когато е премиер, но запазва политическия контрол. Същият анализ отбелязва, че през тези 26 години Русия е била във война – открито или прикрито – в продължение на 21 години. Това е едно от най-точните определения за „путинската стабилност“: не мир и предвидимост, а почти постоянна милитаризация. 

Режим, който не търпи алтернатива

През 2024 г. Путин започна пети президентски мандат с над 88% от гласовете в избори, които Reuters определи като вот без сериозна конкуренция, а западни държави – като нечестен и несвободен. Благодарение на конституционните промени от 2020 г. той може да остане на власт до 2036 г. Тоест човекът, който влезе в Кремъл в зората на XXI век, може да управлява Русия и след средата на 30-те години на този век. 

Тук е и голямата измама на путиновата система. Тя не е силна, защото е уверена. Тя е силна, защото не допуска състезание. Най-видимият символ на това беше съдбата на Алексей Навални – най-известния вътрешен критик на Путин. Reuters припомня, че той първо оцеля след отравяне, после беше върнат в Русия и хвърлен в затвора, а на 16 февруари 2024 г. умря в наказателна колония в Арктика. Поддръжниците му заявиха, че е бил убит; западни лидери хвърлиха вината върху руския режим. Дори когато причината за смъртта се оспорва юридически и политически, политическият факт е ясен: в Русия на Путин най-опасно е да бъдеш последователен опозиционер. 

Войната срещу Украйна не е отклонение, а кулминация

Най-голямата грешка в западните прочити на Путин години наред беше да се гледа на войната срещу Украйна като на рязък завой. Тя не е завой. Тя е логичен край на политически модел, основан на имперска носталгия, подмяна на историята и убеждението, че съседните държави нямат пълно право на собствен път.

BBC отбелязва, че Путин многократно е представял Украйна като изкуствена държава и е използвал изопачен прочит на историята, за да оправдае агресията. Kyiv Independent напомня, че войната срещу Украйна не започва през февруари 2022 г., а поне през 2014 г. – с нахлуването и незаконното анексиране на Крим, с разпалването на войната в Донбас и с по-късното пълномащабно нахлуване. 

Именно затова Буча е толкова важна. Тя сваля всяка маска. След години, в които Кремъл говореше за „защита“, „историческа справедливост“ и „руски свят“, светът видя как изглежда тази идеология на терен: масови гробове, екзекуции, изтезания, депортации. Международният наказателен съд издаде през март 2023 г. заповед за арест на Путин и на Мария Лвова-Белова за незаконно депортиране и прехвърляне на украински деца от окупираните територии. Това е не само юридически акт. Това е морална присъда над режима. 

2026 г.: Кремъл не търси мир, а закрепване на завоеванията

Четири години след пълномащабното нахлуване в Украйна Русия не дава признаци, че се отказва от целите си. Напротив: Москва изгражда пътища, железници и пристанищна инфраструктура в окупираните украински територии в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Според анализ на Reuters над 2500 км транспортна инфраструктура са новоизградени, ремонтирани или модернизирани между 2022 и 2025 г., а Кремъл е заделил около 11,8 млрд. долара за развитие на окупираните райони между 2024 и 2026 г. Това не е поведение на държава, която се готви да се изтегли. Това е поведение на държава, която иска да направи окупацията необратима.

На този фон думите на Володимир Зеленски тази седмица звучат като предупреждение и към Киев, и към Европа: според него САЩ са обвързали бъдещи гаранции за сигурност с готовността Украйна да отстъпи целия Донбас. Зеленски отхвърли тази логика и напомни, че източна Украйна е част от самите гаранции за сигурност на страната му. Това е ключовият тест и за Запада през 2026 г.: дали ще приеме тезата, че мирът се купува с украинска територия, или ще разбере, че всяка награда за агресията е покана за следваща война.

26 години по-късно

След 26 години на власт Путин може да изглежда устойчив. Но това не е устойчивостта на успешна държава. Това е устойчивостта на репресивна машина, която е задушила политиката, подменила правото, превърнала медиите в инструмент и насочила обществото към война. Русия при Путин не стана по-свободна, по-справедлива или по-сигурна. Тя стана по-страхлива вътре и по-опасна навън. 

На тази годишнина най-важното не е колко дълго е управлявал Путин. Най-важното е какво означават тези 26 години. Те означават Грозни, Беслан, Политковская, Литвиненко, разстреляния Немцов, Крим, MH17, Буча, депортираните украински деца и една война, която Кремъл отказва да прекрати. И ако има една ясна поука от всичко това, тя е проста: Украйна не воюва само за своята земя. Тя воюва срещу модела, който направи възможни тези 26 години.