Оценки от матурите щели да се купуват като сирене и кашкавал

  Ана Кочева

След пробива, който МОН и министър Даниел Вълчев постигнаха в системата за кандидатстване след 7-ми клас, тази година е на път да се постави дългоочакваното ново начало и на входа на висшето ни образование. И с това лелеяната (от някои учители само на думи) реформа най-сетне да започне. Друг е въпросът, че по мнението на специалисти промените е трябвало да се стартират отдолу нагоре. Министърът все пак устиска на напъните и тази година матурите да бъдат отложени. Протестите на абитиуренти, родители, че и на учители даже, включително и по време на есенната стачка, не разколебаха стоманената му решимост най-сетне да ги въведе ефективно.

През това лято те ще се състоят ( отгоре на това няма да бъдат зверски трудни, твърдят запознати) и нещо повече: ще станат, както се и очакваше, вход за доста висши учебни заведения, които сякаш нямаха търпение да обявявят, че ще приемат с оценки от зрелостните изпити. Броят на университетите, които при кандидатстване ще признават оценките от задължителните матури, междувременно набъбна на 39 (от общо 51). В 32 висши училища и колежи резултатите от зрелостните изпити ще са равностойни на конкурсните изпити за някои или всички специалности. В останалите оценките ще се взимат предвид само при образуването на състезателния бал. Десет висши училища няма да зачитат матурите, заради специфичния им прием. Сред тях са главно висшите училища по изкуствата, Военната академия, Американският университет. Два ВУЗ-а все още не са решили. Най-големи възможности за кандидатстване дава задължителната за всички матура по български език и литература, както и тестовете по математика и география. Най-малък е шансът за прием с изпит по философия.

Разбира се, признаването на матурите като вход за ВУЗ-овете засяга твърде много интереси, защото отколе кандидат-студентска кампания е доходен бизнес за мнозина, занимаващи се с подготовка на кандидат-студенти. Според един от физичните постулати обаче никога никъде не се допуска вакуум за продължително време. Това, че един вид бизнес ще заглъхне (това, че няма да отмре е съвършено ясно и за най-непосветените), означава, че друг ще разцъфти. За нула време по книжарници и сергии се появиха сборници, помагала и всевъзможни пособия за подготовка на зрелостници за матурите. Тестове и ключове към тях заливат не само книжния пазар, но и интернет. Школи за подготовка за изпитите – колкото искаш. И по колкото се сетиш предмети. Защото вече има поле за избор, т.е. сега ще станат актуални предмети и учители, към които по-рано интересът не е бил така повсеместен. Ако сред тях има стойностни преподаватели, пазарът неминуемо ще ги избута напред.

  Селекцията на учебния материал за зрелостните изпити вероятно още ще се преосмисля; и сега има гласове срещу прекомерното съсредоточаване на материал, вкл. и от по-ниските класове. Неслучайно по този повод във форумите изобилстват реплики от типа: „Господин Вълчев да пробва да направи една матура по български език и литература или математика, как би се справил?! Да не говорим пък по история или география, където материалът е от учебниците за 10 и 11 клас.” Интересно предизвикателство впрочем, но министърът май доста е залягал над учебниците в гимназията, защото мнозина сигурно помнят как през лятото на 2006 г. той смело обяви, че задачите по математика за кандидатстване след 7-ми клас били много лесни, решил ги за нула време и хич не му се опрели. Литературната си култура пък ни е демонстрирал не веднъж и дваж по пресконференции; с история сигурно е кандидатствал в университета, бидейки правист ... Той ги може тия дисциплини, нафиле се заяждате с него!

  Впрочем и заслугите му за въвеждане на матурите е нужно да се отбележат в интерес на обективността. Рано или късно това трябваше да се случи и приемът в нашите ВУЗ-ове да заприлича на европейски. Не е лошо, както я е подкарал, да продължи по-нататък, че и образованието ни да си върне старите позиции, защото качеството му е спаднало, точно когато в Европа взеха да ни признават дипломите. А що се отнася до това, ще могат ли да се купуват оценките от матурите, не е зле г-н Вълчев да хвърли едно око върху нашата анкета. В нея цели 82,7% безапелационно са казали „Да!” Дали това е проява на типичното българско черногледство, или пък плод на натрупан вече опит и попиляни бели пари за черни дни, не се осмеляваме да гадаем. Фактът е, че българинът все още не хваща вярва в позитивите на образователната реформа и тъкмо от нейните дейци зависи това да се промени. Още преди да се изтекли и малкото останали мозъци в същите посоки, към които преди години поеха онези, заради които образованието ни беше обявено за едното от най-качествените в Европа.