Предизборно за кривите и неплатените сметки
Затова за президента Радев стенограмата-енигма от 29.06.2014 г. може и да не е важна.
Мартин Димитров, Радан Кънев, Петър Славов не са били вложители в КТБ. Не са загубили лични средства и бъдещето си. Но страдаха за заема на държавата, отпуснат на ФГВ. И какво постигнаха? Публикуване на лошия превод на доклада на „Аликс Партнърс”, но не и оригинала на английски език, защото само на негова основа можехме да заведем дела за изкривяване на истината и откровени лъжи, почерпени от доклада на квесторите на КТБ и на комисията Атанасова. Срещу много пари. Нашите пари. Не на държавата.
Сега искат ревизия на синдиците! Колко навременно!
Б. Борисов и повечето членове на МС, както и депутатите им /повечето/ също не са били вложители на КТБ. И затова, милите, не престанаха да говорят за крупния грабеж на 3,5 млрд.лв. Същото се отнася и до бившия министър на правосъдието и настоящ лидер на „Да, България” Христо Иванов. А за реално ограбените 2,7 млрд. лв на частните вложители – нито дума. Никъде. От никого, сякаш не съществуват. Е, не са миньори, които да се барикадират под земята, нито таксиметрови шофьори да блокират жълтите павета...
През лятото на 2014 г. и ГЕРБ , и Реформаторският блок сключиха с нас, вложителите, споразумения за оздравяване на КТБ, проверка на произхода на парите на вложителите, издирване и наказание за виновните за „състоянието” на КТБ, пълна прозрачност и цялата истина за КТБ. Документите, които вече сме публикували, бяха подписани от Б. Борисов и Г. Караджов. Дори екс-президентът Р. Плевнелиев каза нещо стойностно /може-би единственото за целия му мандат/ - че с решаването на казуса КТБ, ще завърши преходът на България.
И какво от това? Наивниците бяхме ние – за пореден път повярвахме на предизборните им обещания през 2014 г. и гласувахме за тях.
Какви са последиците от фалита на КТБ, събитията около и с КТБ и кредиторите й, които са умалено огледало на състоятието на обществото, икономиката и държавата. Без претенции за задълбочен анализ ще посочим ефекта КТБ до края на 2016 г., усилил негативните тенденции в развитието на българския тип държавен капитализъм от типа на Лениновата нова икономическа политика на /НЭП/, при който 75 % от БВП се формират от държавните поръчки и приходи по линия на еврофондовете в комбинация с мафиотски олигархичен и административен рекет, за разлика от далеч по-голямата икономическа свобода в следреволюционния СССР.
В същност накратко какви са последиците от фалита на четвъртата по големина банка за икономиката, финансите, състоянието на правосъдната система и гражданското общество.
Преките последици от фалита на КТБ може да се проследят по няколко основни направления:
- Засилване на архаичния характер на промишлеността и монокултурно земеделие, при която водещи стават икономически дейности, свързани с производството и износа на суровини и стоки с ниска степен на преработка и ниска добавена стойност, нарастващ дял в БВП по линия на слугинажните дейности – аутсорсинга и ишлемето, нискотарифния туризъм;
- Подтискане на малкия и среден бизнес, работещ изцяло в полза и за печалбата на монополи и чуждестранни търговски вериги.
Тези характеристики на индустриалното и селскостопанското развитие всъщност се определят от финансово-банковата сфера. България е една от малкото страни в света, в която не банките обслужват бизнеса, а обратното. Накратко – свещени крави!
Фалитът на КТБ доведе до няколко фатални за икономиката и българските граждани резултати, свързани със задълбочаващото се деформиране на финансовата система на страната, констатирани и от ЕК.
- От една страна, засиленият след фалита КТБ диктат на банките върху реалната икономика, не изисква, и затова в България друга форма на финансиране на фирмено развитие, бизнес и проекти, освен банковите кредити няма. Единствено КТБ се опита да диверсифицира начините за финансиране на частния бизнес и това бе една от причините за заговора срещу нея, подкрепен от банковото лоби.
- Потърпевши от широко отворената ножица на лихвените проценти по кредити и депозити се оказаха българските граждани и фирми, за които няма други форми за инвестиране на парите и/или печалбите им, освен в банкови депозити.
- От друга страна, малките и средните фирми са практически лишени от възможността да кредитират проектите си поради липса на „достатъчно добри” активи, които банките да приемат като залог/гаранция срещу предоставяне на кредити. Особено успешно се прилагат селективни и дискриминационни подходи, като горните изисквания не важат за големи фирми и монополи, независимо колко задлъжнели са те. Свидетелство за това са милионните сделки за продажба на лоши кредити, които се увеличиха около и след провеждането на стрес-тестовете на българските банки. БНБ е длъжник на обществото, тъй като информация за размера на тези сделки, за броя на създадените от банките колекторски фирми, за имената на големите длъжници с лоши кредити – истинските кредитни милионери, остават недостъпни за гражданите.
- Налице е картелиране на банките, банков монопол, който успешно налага на правителство и парламент интересите си, като не допуска преразглеждане на банковите закони в съответствие с приетите от ЕК регламенти и директиви и на ГПК в тези му членове, които засягат извънредните им права по изпълнителни производства срещу длъжници.
- Зачестяват сигналите на наши членове-служители в банки, за случаи на рейдърство, при които в ролята на рейдъри са банки и банкери, които практически присвояват интересни бизнеси чрез обявяване на кредитите им за предсръчно изискуеми при най-малки или измислени провинения. Все по-често ни сигнализират и за десятъка, който се плаща ако някой все пак реши да им отпусне средства.
- Безконтролност на БНБ, която дължи на обществото обяснения и следва да носи отговорност за начините, по които финансира 13-те банки /без КТБ/, които бяха в затруднено положение през лятото на 2014 г., за допуснатите нарушения на ЗБНБ и Наредба № 6, като прие за залог/гаранция не високоликвидни активи, а кредитни потрфейли.
Не по-малко сериозно е положението с чуждестранните инвестиции. Ефектът КТБ, равен на липсата и/или на спадащо доверие в българската банкова, административна и правосъдна система, доведе до намаляване на чуждестранните инвестиции с по 50 % през 2015 и 2016 г., независимо от опита чрез счетоводни операции по книгите на „Лукойл” АД този спад през 2015 г. да бъде официално по-нисък. Бягството на капитали от страната само за 2016 г. надхвърля 5 млрд.лв. и това са официалните статистически данни.
Какво се случи, обаче, в обастта на правосъдието в България?
Както вече подчертахме, отговорността на Плевнелиев пред обществото се сведе до едно изказване. С пълната липса на прозрачност и справедливост, която не само той, но и всички политически партии и лидерите им обещаха, както и с отказа му да разсекрети стенограмата от срещата на политици и банкери при президента на 29.06.2014 г. , той бе една от фигурите, които замразиха излизането на страната от прехода и бетонираха олигархичния модел на правене на политика и икономика. Под благосклонния поглед на зависимите съдебна власт, прокуратура, съдилища...
И сега, през 2017 г., предизборно същите тези политици отново използват казуса КТБ в опит да спечелят изборите. Както и прогнозирахме!
Затова ние, легитимно представляващи над 7800 граждани и фирми по списъчен състав, попитахме:
1. Президента Р.Радев ще разсекрети ли стенограмата от 29 юни 2014 г., която по наша информация съдържа сценария /заговора/ за фалирането на КТБ. Затова още на 26.01.2017 г. под № 48-00-2 на Администрацията на президента, сме подали молба за разсекретяване на тази стенограма.
2. Прокуратурата - дали са разследвани посочените от екс-премиера Б.Борисов като виновни за фалита на КТБ лица - Петър Чобанов, Иван Искров, УС на БНБ?
3. Господин Христо Иванов, настоящ лидер на „Да, България” едва сега ли разбра, че съществува казусът КТБ. Като министър на правосъдието в кабинета Борисов 2 знаел ли е :
- Че назначените от БНБ квестори нямат необходимата квалификация и че по тази логика всички издадени от тях документи са нищожни?
- Че начинът, по който бяха „опраскани” всички дела по казуса КТБ, е бил предварително договорен между изпълнителната и съдебната власт в лицето на няколко прокурори, съдии, шефа на ВАС, КОЙ и В.Горанов?
- Че нарушаването на правата на българските граждани и фирми като отказ на правосъдие и право на защита са в противоречие с регламенти и директиви на ЕК, касаещи банковите закони? Че жалбите на наши членове по различни казуси, като се започне от тези на вложители, наредили трансфер на парите си на 19 и 20 юни 2014 г., които впоследствие са били сторнирани, се размотават между ВАС и СГС повече от 2 години, без да им се даде ход?
- Че по възраженията /които по всички юридически норми не са установителни искове/ на наши членове бяха наложени забранителни такси от 4 % , като творчески беше приложен опитът на мафиотските групировки в България от 90-те години. Тогава, при доказано източване, вреди и щети, нанесени на държавните предприятия от групировките на входа и изхода им, независимо от заповедите на тогавашните министерства на индустрията или промишлеността, директорите им не можеха да защитят правата си, тъй като поради липса на средства не можеха да платят държавната такса от 4 %?
- Че ФГВ и МФ драстично нарушиха правата ни, като отказват да ни дадат информация на питания по ЗДОИ, касаещи събрани средства и разходи на квестори и синдици с аргумент – липса на обществен интерес;
- Че по над 40 наши сигнала до Главна прокуратура за придобиване /кражба на активи, базирани на факти и официални документи от търговския и имотния регистри, няма нито едно разследване или досъдебно производство?
- Че над 400 млн.лв. са вече откраднатите от синдиците и кохортата от адвокати и ЧСИ кешови пари, които Вл.Горанов лично навестяваше в централата на КТБ? В тях влизат и над 30 млн.лв. в брой, платени от сметка и каса за увеличаване на капитала на банка Виктория, независимо, че на обществото синдиците представиха сложна за разбиране документна операция?
- Че синдиците не изпълниха решение на две инстанции за назначаване на официален одитор на КТБ по осъдителна присъда по дела, заведени от КФН, а наред с БНБ, квесторите, депутатите, и Вие като бивш министър на правосъдието, заблудихте обществото и ЕК, че в КТБ са извършени два официални одита;
- Че наш иск срещу два отказа на АПВ да назначи служебен одитор в КТБ /тъй като притежаваме акции и сме миноритарен акционер/ е без движение в СГС от 8 месеца?
И така нататък.
Но това, което, държавата ни загуби и за което обвиняваме всички политици и политически партии е, че загубихте държавата. Защото най-големият актив на една държава са нейните граждани. А вие, плачейки за загубените 3,5 млрд.лв /които ФГВ ще върне на държавата/ всъщност продължавате да игнорирате вложителите и фирмите им, които загубиха 2,7 млрд.лв. Забравяте факта, че изчезнаха 30 % от българската средна класа, а модернизирането на банковата система бе забавено с години. Кой ли ще повярва, че през 21 век се редим на опашки в българските банки и попълваме ръчно вносни бележки, платежни нареждания, разписки....
И това не е всичко. Ако досега преките от фалита на КТБ загуби надхвърлят 7 млрд. лв., то косвените ще бъдат за над 10 млрд. лв. в следващите три години.
Във Вардарска Македония има стара приказка, която прекрасно илюстрира характера на българите, и в частност на техните политици:
„Го счупих стаклото, ке го платам, ке го дотрошам”.
Това е. Дебалансирахте цялата държава с хищническия си апетит да крадете. Когато ви е малко държавното, посягате директно на частното. Дали обществени поръчки, дали фондове, дали банки...
Сега какво? Ще я доразрушите ли? Загиващата държава България? И ние, българските граждани, ще я платим.
Или ще си платите за всичко. Скоро.
Д-р Вера Ахундова
НПО „Ние, Гражданите”
Моля, подкрепете ни.
