Професионалният предател Марио Тагарински

Политическите последствия от това разпадане хич не са толкова безобидни, колкото на пръв поглед изглежда. Първо – с разпадането на парламентарната група РЗС губи възможност да участва в ръководството на парламентарните комисии – и не е зле да припомним, че към момента Яне Янев е председател на комисията за борба с корупцията – като му предстоеше да поеме от Иван Костов и комисията за контрол над ДАНС, която се ръководи на ротационен принцип.

Сега тези позиции – важни от политическа гледна точка и насъщни за неговата PR-стратегия, безвъзвратно пропадат. Пропадат обаче и част от гласовете, на които се крепи правителството на Бойко Борисов – повече от ясно е, че напускането на Тагарински е чиста наказателна акция, свързана с намеците на Яне за лобистки кръгове в ГЕРБ и атаките му срещу новия стар приятел на генерала – президента Първанов.

Най-лесно е да кажем: хак му е на Яне, след като в предишния парламент си състави парламентарна група от отпадъците от други такива. Още по му е хак – защото тъй наречения “проект РЗС” беше интегрална част от стратегията за служебно отстраняване на Синята коалиция при предишните парламентарни избори – тогава се търсеше възможност Мартин Димитров да бъде бламиран, като напускането на депутати от парламентарната група на СДС бъде представено като нетърпимост към него – и като апокалиптичен провал на сините.

Тогава именно – буквално в последния месец на парламента – цял куп депутати от СДС и един от ДСБ напуснаха парламентарните си групи и се преместиха в парламентарната група на ДАНС – както не случайно още тогава бе определена тази на Яне Янев. На практика тази група беше абсурден политически миш-маш, съставен от наемници, които търсеха начин да се доберат отново до депутатски кресла, след като беше станало ясно, че чрез дотогавашните им партии няма да успеят: имаше мигранти от ОДС, ДСБ, „Атака”, БНД и БНС. Някои от тях наистина влязоха в следващия парламент – включително Марио Тагарински.

И още веднъж му е хак на Яне – не може човек да е тъй непредвидлив, та да предположи, че хора с политическата биография на Тагарински ще пропуснат случая да му забият нож в гърба – още в първия момент, в който се намери кой да плати за подобна акция. Само в рамките на един мандат той успя на два пъти да се регистрира като член на ПГ на ОДС и на два пъти да я напусне: първият път беше изключен задено с друг един одиозен герой – лидера на ДП Александър Праматарски; стана независим депутат, отново се върна в ОДС – и отново напусна, за да подкрепи “консервативния проект” на Яне – редом с Иван Колчаков и други подобни боклуци. В случая просто не става дума за депутат, а за професионален политически предател – и за човек, който търгува със себе си – като от древната професия го отличава само мъжкия пол и пухкавото телосложение.

В същото време е редно да се запитаме и какво може да се очаква в бъдеще от политическа сила, която е склонна да “наказва” нововъзникналите си политически опоненти с конспиративни сценарии и активни мероприятия за политическото им омаломощяване – защото за това става дума в момента. Просто няма как по друг начин да бъде обяснено това внезапно и немотивирано напускане – освен като ответна реакция спрямо атаката на Яне срещу родното Гоце – и като предупреждение за това какво им се случва на онези, които не удрят достатъчно силно крак в генералския строй – и си позволяват да бъркат крачката.

Редно е да се запитаме и защо Бойко Борисов е толкова самоуверен, че си позволява да зачеркне девет гласа от подкрепящите неговото правителство – на кого всъщност разчита той? Ами ето на кого: на Волен Сидеров. Веднага след новината за разтурянето на парламентарната група на РЗС той даде изявление, че това няма да се отрази фатално и драматично на мнозинството в парламента – и че: “Имаме това мнозинство и то ще се запази, от страна на „Атака” със сигурност”.

Това става при положение, че за разлика от БСП, ДПС не е подложена на атака от страна на управляващите – и че докато Сергей Станишев е със свален имунитет, за Доган и за неговите министри никой и не отваря дума. Нещо повече дори – има ясни знаци, че отношенията между Сокола и Генерала търпят развитие в една много положителна насока. И вероятно има истина в многобройните постинги, придружаващи тази декларация на Сидеров – според повечето мнения той е един от първите хора, успели да осребрят изгодно своя национализъм.

Естествено, този скандал предвещава бурно развитие – не бих се учудил, ако предизвика нови течове в пробитата каца на ДАНС. Все пак Алексей Петров едва ли ще остави без последствие факта, че отнемат легитимния статус на неговото политическо представителство. Яне вече подгрява на тъч-линията и е готов да се развихри – както много ясно личи от неговата декларация по случая, изпълнена в типичния за него леко налуден стил. Там между другото се казва следното:
“Причините за криминалното напускане на Тагарински РЗС няма да остави скрити за широката публика. Тази сутрин вътрешният министър и председател на ГЕРБ Цветан Цветанов в стил Антон Югов след 09.ІХ.1944 г. пророкува, намаляването на парламентарната група на РЗС и няколко часа по-късно го осъществи. Такива действия още веднъж потвърждават нашата теза, че политическия живот в България се развива в условията на ченгеджийски терор, натиск върху отделни хора и цели партии – методите на бившата ДС са живи и в действие. Излизането на Тагарински от парламентарната група нямаше да е значим проблем, ако не доказва и нещо друго. В България се заражда управленски модел, който копира маниерите на Путинова Русия. Двуглавият ГЕРБ с двама лидери, при които едната глава не знае какво прави другата и президента Първанов, който успешно манипулираше изпълнителната, а вече и законодателната власт”.

Изглежда ни чакат интересни дни. Серия скандали, които политиците ще сервират на своите поданици – вместо коледни надбавки може би.

Едвин Сугарев
Svobodata.com