Сидеров: Костов остави България като след ядрена война

Това твърди пред в. „Шоу” националистът. Според него трябва да се обследва целият преход и всички правителства, но при кабинетът на Костов имало най-концентрирана корупция, криминална приватизация и грабеж.
Волен Сидеров: „След това управление България беше като след ядрена война.

Имахме 3000 - 4000 приватизирани предприятия, имаше активи и производствени мощности за 100-ина милиарда долара, от които след приватизацията са влезли в хазната едва 1 млрд. и 700 лв. Всичко останало е разграбено.

Най-дразнещо е, че днес, десетина години след тази приватизация, Костов излиза като един препран човек, като новороден и се представя за абсолютно легитимен, претендиращ, че знае как се правят реформи, как се прави икономика! Ето това за мен е най-циничното и затова ще бъда непримирим в тази битка, защото хората трябва да са наясно кой кой е в България и когато излязат отново на избори, да не дават доверие на подобни грабители на България.

Паметта на хората е къса, ако не се припомня, ако не се направи това описание, което ние искаме да направим – една “бяла книга” на грабежа в България през последните 20 години, на хората няма да им стане ясно защо сега няма пари за пенсии, за нормално здравеопазване, за европейско образование!

Всеки 20 процента от всяка сделка при приватизацията трябваше да влизат в един взаимен фонд. Но не се случи! Не можеш да разпродадеш цялата държавна собственост и да не направиш пенсионни фондове, да не акумулираш социални фондове... Този момент беше фатално проигран и затова не би трябвало да има прошка, не би трябвало да има давност за това престъпление към нацията, което Костов извърши... Аз тези неща не ги говоря от вчера и от днес. Мога да си извадя статии отпреди 10 години, в които съм критикувал Костовото управление, приватизацията, разграбването...

Костов беше финансов министър през 1991 г. в правителството на Димитър Попов. Тогава беше направено едно огромно предателство към СДС. Желю Желев наложи да се състави един кабинет на практика коалиционен. В края на 1990 г. след падането на второто правителство на Луканов СДС имаше огромен рейтинг и при едни избори щеше да спечели властта. Но

“червените” се уплашиха и чрез своята марионетка Желю Желев наложиха да има коалиционен кабинет

под претекст, че ще стане гражданска война. Прокара се една измама, за да се удари по-високата вълна за СДС и тя беше утрепана по този начин. Създаде се на тъмно кабинетът на Димитър Попов - коалиционен – между БКП и СДС, в който имаше трима министри на СДС – Луджев, Пушкаров и Костов. Това правителство успя да стопи парите на българите с над 400-процентна инфлация. Тогава беше унищожен шансът да се създаде средна класа.

Подготви се почвата за разслоението на малобройна олигархия, която е много богата, и на много голяма маса бедни хора. Този модел го наложи правителството “Попов” с финансов министър Костов. Тогава Костов за първи път усети облагите от властта и започна игрите с митниците. Лично е подписвал документи за безмитна търговия на съмнителни фирми. Имам един доклад на службите за борба с организираната престъпност тогава, в който се казва много ясно, че Костов толерира и дава рамо на контрабандния процес.

По това време всъщност започна големият контрабанден поток “черни” пари, от който Иван Костов се е облажил доста.

За БГА “Балкан” имам поне 5 статии във в. “Монитор” тогава. Това беше драстичен случай на грабеж. За 150 000 долара се продаде компания с десетки печеливши дестинации по света. Продадоха я на една мошеническа израелска фирма, в резултат на което само арабските дестинации бяха веднага прекратени. А примерно линията през Дубай за Индия носеше печалба 1 млн. годишно! Правата за кацане, т. нар. лотове, които струват милиони, имуществото на компанията навън, самите машини, квалифицираният персонал – всичко това беше продадено за смешната сума от 150 000 долара! Това е шокиращ пример за гавра, за подигравка!

“Кремиковци” беше продаден за 1 долар, “Агрополихим” за 1 долар, завод “Мадара” в Шумен – за 1 лев.
“Кремиковци” беше препродаден после за няколкостотин милиона долара! Това, което знам, е, че след като продават “Кремиковци”, фирма на дъщерята на Костов Яна Костова става посредник комисионер между комбината и италианската компания “Марчегалия”. След продажбата се опрощават стотици милиони левове дългове на комбината към държавата. Те стават чиста печалба за новия собственик.

Знам за схема на носене на куфарчета с пари от “Кремиковци” по това време лично от зам.-министър, който е основният брокер в цялата тази работа, до офиса на двама братя бизнесмени, които са плътно свързани с тогавашното СДС /1997 до 2001 г./ Сумите са били средно между 500-600 хил. долара. Тези пари са изнасяни навън. След управлението на Костов американските служби са установили, казвали са ми го вътрешни хора, 600 млн. долара, изнесени по този начин, които Костов е разставил по италиански и швейцарски банки!

През 1991 г. в България дойде Акио Морита, легендарният президент на японската компания “Сони”. Пристига тук и му представят България като бедстваща страна, в която се раздават помощи и храна по улиците, като Сомалия. Акио Морита разглежда няколко предприятия – “Нефтохим” – Бургас, Девня... Морита казал: “Вие ми представяте България като бедстваща страна. А само с рафинерията “Нефтохим” в Бургас, която видях, най-голямата на Балканите, можете да бъдете водеща страна в Югоизточна Европа!”
Тази същата рафинерия Костов я продаде за около 80 000 долара на руските олигарси. Същият Костов, който обяснява, че “Атака” била руски проект! В моята операция “Възмездие” има аргументи и само аргументи!

Има един фрапиращ случай, който го разказва Богомил Бонев. В средата на 90-те години

на швейцарската граница са заловени Костов и един българин мошеник,

живеещ в чужбина, Караниколов, с огромна сума пари. Всичко това е замазано и покрито. Пазят Костов, защото на сценаристите той им трябва за изпълнението на следващия удар по България, за да може вече да я довърши. След валутната криза и фалита на банките през 1996 г. Костов беше представен като спасителя, който ще оправи нещата...

Продажбата на Булбанк е друга сделка на Костов, която е гигантска далавера, след която казват, че той е станал милиардер. Скоро ще оглася какви оферти са давани от други купувачи – много по-добри. Но е предпочетена италианската “Уникредито” за стотина милиона. Още с влизането си купувачът заварва кеш в трезорите – четири пъти повече пари! Все едно купуваш един апартамент, влизаш вътре и намираш в шкафа четири пъти повече пари от сумата, която си платил за него! Днес марионетката на Костов, Левон Хампарцумян, който никога не е бил банкер и няма хабер от тази работа, е назначен за шеф на тази банка...
Когато отворих дума да се регулират лихвите на банките със специална поправка в закона, защото това убива българския бизнес, а и всеки страда от това, че банките могат да си правят с гражданите, каквото си искат, същият този Левон Хампарцумян обиколи всички телевизии да обяснява как това е комунистическа идея! Същият Хампарцумян, който получава 200 000 лв. месечна заплата като шеф на “Уникредит булбанк!”
Нямало пари, имало криза – Левончо си получава 200 000, Костов си е изнесъл милионите и си ги внесъл в банки тук и там, а Борисов е на власт и се чуди как оттук да отреже, там да залепи, та горе-долу да има някакви пари в здравето и в образованието!

Още като влязох в парламента през 2005 г. внесох сигнал до Главна прокуратура за сделката на Милен Велчев с външния дълг – очевидно ощетяваща България сделка. Лично тогова Пламен Орешарски, който после стана финансов министър, беше казал, че

тази сделка е ощетила България с 600-800 млн. долара.

Да ощетиш страната си с такава огромна сума и да не носиш съдебна отговорност за мен означава, че нещо дълбоко куца в цялата система. Ще настояваме да няма давност за такива престъпления, които са престъпления срещу нацията. Ще подготвим такива текстове, от ГЕРБ зависи дали ще го приемат. Ако те са честни по отношение на търсене на отговорността за разграбването на България, трябва да ги приемат!

Предлагаме да има една постоянна комисия в Народното събрание, която да разглежда този грабеж при приватизацията на България, да има възможност да се изисква информация, защото това е другият огромен проблем. Ако искаш да събереш информация по една сделка, архивите са пръснати между агенции, министерства и комисии”.