Пресата на 26 ноември

Позор! Европа ни спря парите, ужасен е Стандарт.

България преживя най-тежкия позор от влизането си в Евросъюза. Брюксел ни отряза 220 милиона евро за пътища. Това стана, след като Еврокомисията отказа да върне акредитациите на двете ни агенции по програмата ФАР към строителното и финансовото министерство. Причините за жестокия шамар са липса на присъди за корупция, каза Кристина Наги, говорителка на еврокомисаря по разширяването Оли Рен. Под въпрос са още 454 млн. евро, които остават замразени. За първи път в историята на ЕС комисарите отрязаха страна член от еврофондовете, коментираха световните агенции. Властта бе като попарена, а опозицията веднага поиска оставки.

България се прости с 220 млн. евро по ФАР, гневи се Дневник.

България окончателно загуби 220 млн. евро по предприсъединителната програма ФАР, след като вчера Европейската комисия препотвърди решението си от юли да отнеме акредитациите на две от агенциите, разпределящи фондовете по програмата - Централното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите и Изпълнителната агенция по ФАР в регионалното министерство. "Във фризера" остават още 340 млн. евро, по които има сключени договори, но не са изплатени от Брюксел. Управляващите за пореден път се оказаха изненадани от решението и го определиха като разочароващо и несправедливо. Финансовият министър Пламен Орешарски не си вдигаше телефона, а регионалният министър Асен Гагаузов отказа коментар, докато не чуе информацията лично от вицепремиера Меглена Плугчиева. Депутатите от левицата обаче искат промяна на структурата и организацията по управление на средствата от ЕС. Очевидно децентрализираният модел показа някои недостатъци, които могат да бъдат отстранени, 1 януари е един добър срок, смятат те. Условието им е докато текат оценките за съответствие, да не се правят структурни промени.

Оли Рен: Открихме политическа намеса и нови нередности, цитира Дневен Труд.

Б ългария не само че не е поправила слабостите в управлението на еврофондовете, но е натрупала нови от замразяването им през юли досега, каза вчера еврокомисарят по разширяването Оли Рен. По думите му последните проверки на Еврокомисията у нас са разкрили “твърде висока степен на нередности и нови нередности”. Според комисаря те са “потвърдили и политическа намеса” при управлението на еврофондовете - проблем, който властите ни не искали да признаят. Големият брой разследвания на еврослужбата за борба с измамите ОЛАФ у нас също е рисков фактор според комисията. “Същите слабости могат да се повторят... За да предотвратим материализирането на този риск, ние решихме да оставим мерките в сила, за да защитим финансовите интереси на общността”, каза Рен. Той отказа да даде подробности за новоразкритите нередности и случаите на политическа намеса, защото това засягало отделни компании и личности и техните интереси. 

А чиновниците си вземат по 5 бона на месец, възмущава се Дневен Труд.

Чиновниците, които отговарят за еврофондовете, може и да не ги усвояват, но получават за това доста солидни заплати. Най-високоплатени са одиторите в централното одитно звено на финансовото министерство. С последното решение на кабинета от ноември да им увеличи заплатите началникът на това звено вече получава около 5000 лева. Най-нископлатеният младши одитор пък се разписва за около 1800 лева. Тази дирекция беше критикувана няколко пъти от Брюксел, че не одитира правилно усвояването на евросредствата и затова се налага на място да идват ревизори от Европа. Добре живеят и останалите чиновници. При средна заплата около 600 лева в държавната администрация те се разписват за около 1200 лева. Причината е, че Министерският съвет реши да увеличи възнагражденията им двойно. От есента някои служители могат да вдигнат заплатите си дори тройно, ако заработи ефективно бонусната система, създадена от Министерството на държавната администрация и приета от правителството.  

Нова мярка срещу сивата икономика догодина: Заплатите само в карта, съобщава 24 часа.

Всички заплати вероятно ще се превеждат само по банков път от догодина. Това е една от мерките срещу сивата икономика, обсъдени на среща между социалния министър, шефовете на НАП, НОИ, инспекцията по труда и синдикатите късно вечерта в понеделник. Целта е да се ограничат скритите обороти. Според Мария Мургина, шеф на НАП, това трябва да се комбинира с ограничаване на междуфирмените плащания в брой. Тя предлага те да са само до 5000 лв., а по-големите да минават през банка. Синдикатите подкрепят, вече всички работещи имат дебитни карти заради болничните, каза Пламен Димитров, зам.-шеф на КНСБ. Легалният бизнес също настоява за това. Социологическо изследване на "Медиана", обявено преди дни, показа, че близо 4 млрд. лв. у нас годишно се дават в плик. 1,5 млрд. губела държавата от невнесени осигуровки и данъци. С тези пари пенсионерите се лишават от по 86 лв. към пенсията месечно, изчислиха експерти.  

Бум на данъчните измами година след влизането в ЕС, отчита Дневник.

Една година е била необходима на данъчните измамници, за да опознаят законодателството след влизането на България в ЕС и да измислят нови схеми. Това обясни Николай Петков, директор "Управление на риска и разследване на особени случаи" в Националната агенция за приходите (НАП). "Ориентирането" по думите му е забавило ръста на данъчните престъпления, който вместо през миналата година се случва сега. Освен това от агенцията очакват фирмите все по-често да прибягват до различни схеми за укриване на данъци, защото са притиснати от световната финансова криза. Зам.-министърът на финансите Кирил Желев и шефът на НАП Мария Мургина изразиха опасения, че това ще застраши изпълнението на приходите през тази и следващата година.

Разпродават панелките в столичния „Люлин”, информира Монитор. 

Над 3 пъти повече са офертите за продажба на панелни жилища в столичния „Люлин" в сравнение с май, сочи справка в сайта за недвижими имоти www.imot.bg. Най-голямо нарастване на броя на офертите от над 40 пъти има при тристайните в „Люлин-9". Засега бумът на предложенията не е довел до голям спад на цените и за времето от май до сега средните цени бележат лек спад от 3 процента. Според брокери след два-три месеца собствениците на тези имоти ще разберат, че няма друг начин да стигнат до сделка освен с драстично намаляване и на офертните цени. Противно на пазарната логика в някои зони на най-големия панелен комплекс в София се забелязва нарастване средните офертни цени. Най-голямо - 12%, е то при тристайните в „Люлин-3". Сега жилищата от сегмента там се оферират от 792 до 1136 евро за квадрат. Най-евтино за €66 500 се продава апартамент на партера, а най-скъпо - за €100 000, жилище от 88 квадрата на втори етаж.

Енергото ще връща надвзети такси на абонати, твърди Новинар.

Електроразпределителното дружество ЧЕЗ ще трябва да връща надвзетите от абонати пари за повторно включване към електрическата мрежа. Това съобщи вчера зам.-председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Валентин Кирчев. В момента за пускането на тока на абонати, които не са си платили сметката в срок и захранването им е било спряно, дружеството събира такса от 40 лв. Преди месец обаче регулаторът забрани тази такса да надхвърля 19 лв., но решението не се спазва, коментираха от комисията. Сумата, определена от регулатора, важи за всички електроразпределителни дружества в страната. 

15 000 съкратени в текстилния бранш, тревожи се Дума. 

Намалява покупателната способност и пазарите се свиват. Това оставя без работата фирми и заетите в тях. Това призна Цонко Недялков, председател на Българската асоциация по текстил и облекло. В момента текстилните предприятия у нас работят с половината от капацитета си заради световната икономическа криза. Поръчките са намалели с 20%, а съкращенията вече достигат 10 на сто. Това не е първата криза, пред която се изправя българският текстил, но може би е най-тежката, защото засяга основните й пазари. 70% от производството се изнася в Европа, каза Цонко Недялков. Само за една година с 14-15 хиляди са намелели заетите в сектора, а това е около 40% от работещите. Недялков посочи, че от асоциацията се надяват да успеят да запазят ядрото от работници, които са квалифицирани и опитни. От асоциацията предлагат намаляване данъчната и осигурителната тежест в условията на кризата, модернизация и реорганизация на сектора. В противен случай текстилният сектор ще остане с най-ниското заплащане - 65% от средната работна заплата в страната, ниска производителност и лоши условия на труд. 

Кеворкян съди Коритаров за 100 000 лв., съобщава Монитор.

Иск за клевета на стойност 100 000 лева внесе вчера в съда журналистът Кеворк Кеворкян срещу уволнения водещ на "Здравей, България" Георги Коритаров. Причината са твърденията на Коритаров, че бащата на "Всяка неделя" е сред акционерите във вестник "Уикенд". Седмичникът първи съобщи за опитите на агент Алберт да изнудва шефа на "Лукойл България" Валентин Златев за 3 милиона лева. Скандалът се разрази късно в понеделник по ефира на телевизия СКАТ. При гостуването си в предаването Коритаров обвини Кеворкян, че той стои зад "Уикенд" и избирателно коментираше статията му "Рекет", която излезе във вчерашния брой на вестник "Труд". 

Директорка забрани в училище дългите коси и късите поли, разгласява Новинар.

Директорката на столичното 7 СОУ „Св. Седмочисленици” Цанка Ямболиева върна учениците си към времето на култовия филм на Милош Форман "Коса" и епохата на ранния социализъм, когато милиционерите бръснеха главите на младежите с дълги коси и удряха печати по бедрата на девойките с къси поли. Ямболиева забрани дългите коси, брадите и обеците за момчетата, както и късите поли за момичетата. Заедно с охраната директорката връща всички ученици, които са дошли в училище във вид, който не е разписан в правилника на училището. Девойките могат да носят обеци, но само на ушите си, а младежите нямат право на къси панталони. Не съм съгласен с тази забрана, коментира Боян Дончев, който учи в школото. Според него тази мярка е прекалено крайна и остаряла. Директорката обаче е обяснила, че всеки, който не е съгласен с правилата, е свободен да напусне училището. За съжаление в училище често се появяват много разголени деца, и то главно шестокласнички и седмокласнички, коментираха директори на други столични училища