Реклама / Ads

0| 5306 |16.05.2007 БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ

Анелия Крушкова, председател на ДАТ: Всяка нестабилност в България отблъсква туристите

.
Гостът, който идва в страната ни, иска да не мисли за нищо друго, освен за собственото си удоволствие, и всяко накърняване на неговите мисли в посока бомби, убийства и каквото и да било друго, дава негативно отражение, смята шефката на ДАТ.

 



 - Г-жо Крушкова, Вие имате дългогодишен опит в друга сфера – транспортния бизнес. Как ще коментирате проблемите в туристическия сектор?

- Със сигурност проблемите са различни дотолкова, доколкото това е съвсем различен дял на икономиката, от този в който съм била. Безспорно има някои общи неща, които откривам и в двата сектора като проблеми. Много е специфично и широкообхватно тук. Транспортната услуга е част от туристическата. И в този ред на мисли касае широк спектър от хора, специалисти и дейности, които всъщност се включват към туристическия продукт като такъв. Все пак туристическият продукт е една логистика, към която можем да включим и летищата, видовете транспорт, забавление, храната и всички културни паметници. Всичко това, което ни обкръжава, може да бъде обект на нашата дефиниция за туристическа услуга. В този ред на мисли, сравнение с транспорта в такъв широк спектър не може да бъде направено, а и ако се прави, е в полза на туристическия продукт. Но и в транспорта беше също много динамично и тежко. И в двете сфери е много специфично.

- На какъв етап са дискусиите относно промените в Закона за туризъм? Как оценявате сегашния нормативен акт?

- Този закон за туризма колкото и плют, толкова е и нужен, без него не може. Добър или лош, той съществува. Юридическата база за развитие на туризма е съществуващият закон за туризъм, дали ми харесва или не е друга тема, както и дали бихме могли да направим промени в него или не, също. Когато съм говорила с хора от бранша, винаги са казвали, че този закон не ги устройва, има неща, които са остарели и това е абсолютен факт. Трябва да бъдат променени редица неща в Закона за туризъм, но когато става въпрос за реални действия, тогава браншът казва: „ама по-добре да не го променяме, дайте да пишем нов”. Приемам и двете форми на поведение. Наистина, честото променяне на закона прави хората неспособни да оценят реално съществуващата ситуация. Имаме много изменения в тази област и закони, които са променяни десетки пъти и всъщност не може да се хване краят - в началото на идеята, когато е бил писан този закон, какво точно са имали предвид. Да се пише обаче един нов закон е също нещо много отговорно, защото ако ще произведем един нов закон, който ще бъде неудачен, това също не е решение. Моето предложение към бранша беше следното: поправяме стария закон и пишем нов, но след време, пишем го както трябва, не на крак - защото страшно бързаме и защото трябва да направим някакви промени. Пишем го така, че да бъде съобразен и с европейските закони, защото няма как да избягаме от това задължение при никакви обстоятелства. Стигнахме до едно решение, в което предложихме за поправка в стария закон някои клаузи и дефиниции и тръгваме към идеята да пишем нов закон, който да бъде по-модерен.

- Излезе ли туризмът от сивата икономика вследствие на водената данъчна и социална политика през последните години?

- Бих искала да е така, но със сигурност не е излязъл. Това е един комплекс от мерки, които държавата трябва да приложи. Те не са само ограничаващи, но и стимулиращи, за да се излезе от тази сива икономика. Но ако гледам от гледна точка на държавата, в крайна сметка е сторено много в тази насока. Самият корпоративен данък вече е 10%. Повече от това не бихме могли да желаем. Ако сега не се официализира част от бизнеса, значи просто никога това няма да стане. Тези мерки и крачки, които направи държавата към регулиране на стопанските субекти, са повече от приемливи и те по-скоро са стимулиращи, не са ограничаващи в никакъв случай. Всеки би могъл да каже, че иска повече и това е съвсем нормално - искаме да се субсидира не само туризмът, а и всичко останало, ако може, но това не става. Според мен туризмът би следвало да бъде само благодарен. За него са направени много неща, с които останалите сектори в икономиката не могат да се похвалят. И това показва отношението на държавата към туристическия бранш, което според мен е абсолютно адекватно.

- Скандалите, които периодично разтърсват политическия живот и обществото и криминалните прояви – показните убийства, бомбени атентати и други подобни действия, отразяват ли се сериозно на туризма?

- Всяко нещо, което е негативно, влияе на туристическия продукт. И тук се връщам на януари с бомбата в Банско, която ни беше показана като пример за това как не би трябвало да правим. Даже и да предположим, че имаше бомба и да се касаеше не само за сигурността на курортния комплекс, ами и на страната, това шоу, което се извлече, наистина беше изключително негативно.
Всички ни казаха: „Така не бихме направили, вие не би следвало да повторите този тип на поведение в бъдеще”. И аз се обръщам към всички журналисти, които отразявате и имате всички лостове на информационна мощ, бъдете обективни. Всяка една нестабилност в държавата дава своето отражение, разбира се и конкретните убийства в това число – нищо не остава скрито-покрито. Пример за влиянието на тези прояви е нашата съседка Турция. Всяка година тя си пати от такова поведение - говоря за сериозни терористични актове, които стават на нейната територия и които дават невероятно отражение върху нейния туристически продукт. За туризма е необходимо спокойствие, приятна обстановка. Туристът, който идва в България, иска да не мисли за нищо друго, освен за собственото си удоволствие, и всяко накърняване на неговите мисли в посока бомби, атентати и каквото и да било друго, просто дава отражение.

- Спад на германския пазар се наблюдава през последните години. Кои според Вас са причините и как могат да се решат тези проблеми?

- Този пазар бележеше тенденция към увеличаване, само че не през последните пет, а предишните 5-6 години. Тогава имаше абсолютен ръст на развитие, нещо, което всички анализатори смятат, че не може да бъде очаквано в бъдеще. Не можем да очакваме немските туристи да се върнат в България с този бум, с който го направиха в близките години в миналото. За тази година всички туроператори показват едно участие от порядъка на плюс-минус 0. Ако се запази на нивото от миналата година и с лека тенденция на покачване, бихме могли да го отчетем като успех, но не може да се очаква наистина драстичен ръст на немски туристи в България. Това е може би неслучайно. Разбира се, изтъква се като една причина презастрояването на морските курорти. Това е безспорен факт. Но немските туристи са по-скоро почитатели на модните течения. Ако тази година на мода са Карибите, отиват там. Това зависи и от реклама и презентации и предлагане на нови дестинации, нещо което видимо
немците успяват да правят.

- Докога ще продължава това безразборно застрояване на едни от най- хубавите кътчета на страната ни? Възможно ли е да се случи испанският вариант (да се събарят вече построени хотели)?

- То ще продължи до тогава, до когато се разрешава. Винаги ще има инвеститорски интерес. Според мен, той вече е нездрав, защото не би следвало да има нормално мислещи инвеститори, било то български или чужди, които да продължават да влагат своите пари в хотели, при положение, че вече имаме пренасищане на хотелска база специално по Черноморието.
Това би могло да се ограничи с държавническо решение, което трябва да бъде взето безкомпромисно. И да не се разрешава повече строителството на хотели на тези територии, които видимо са вече презастроени.

- Водени ли са някакви разговори в тази насока?

- Не, за момента поне не. Държавната агенция по туризъм няма такива правомощия. Ние не можем да ограничаваме строителството. Законът за Черноморското крайрежие и другите нормативни документи, които трябваше да бъдат приети (една част от тях са приети, други все още чакат гласуване) - това е законодателна инициатива, която обаче трябва да бъде вменена като право и задължение на парламента, който кове тези закони.
Единствено със закон би могло да бъде ограничено строителството и всичко останало, за което всъщност дискутираме в момента.

- Кои са новите пазари, към които се насочва страната ни?

- Принципът на участие на България като туристическа дестинация е ясно дефиниран. Ние имаме участия на световни изложения. Това са големите международни изложения в Берлин, Лондон и Москва. Разбира се, имаме участие и сме завзели нашата позиция и защитаваме туристическата си дестинация и на много други по-малки изложения, на които имаме щандове. Нашата задача е да бъде презентирана България като дестинация за четири сезона. Това искаме да вменим като усещане на потенциалните ни гости, които ще посетят страната, защото ние имаме възможност да направим това. Нашата страна има четири ясно изразени сезона, не само летен и зимен, които всъщност са популярни, но и пролет и есен. Важно за нас е развитието на различните видове туристически продукт, каквито са СПА, уелнес, екстремния и голф туризмът, който се развива с бясна сила в момента и след няколко години ще бъде един потенциален успех за България. Виненият и кулинарният туризъм са наше предимство, тъй като продуктите, които имаме, са истински, вкусни и представляват интерес за туристите.

- Това означава ли, че тези алтернативни видове туризъм вече са се развили на по-напреднал етап или са още в начална фаза?

- Според мен те започнаха да се развиват и то с много бързи темпове. Не случайно споменах голф туризма. Това е един пример за сфера, която ще се развие в близките 2-3 години. Не искам да забравяме и други продукти, като на първо място поставям културния туризъм, за който имаме предпоставки и който в момента не е достатъчно добре и правилно експлоатиран. Защото един исторически обект, за да се превърне в културен, той трябва да има редица характеристики, трябва да има най-малкото тоалетна и място, откъдето да си купиш карта, бариера, на която да си платиш входа, и екскурзовод, който да ти обяснява. Отношението към нашите културни паметници е нашето лично самочувствие. Пък и познаваме много страни включително и съседни, които експлоатират културните си паметници успешно.
Що се касае до СПА и уелнес туризма, всичко трябва да бъде на много високо ниво. Не случайно приехме една нормативна база, че СПА хотелите могат да бъдат само 4 и 5 звездни. Нека да бъде така. Все пак, който иска да консумира този тип продукт, наречен минерална вода, трябва да се наслаждава на качество. Иначе се опасявам, че ще стане както на нашето море. Това не би следвало да се допусне втори път. Трябва да извлечем предупредителния сигнал от Черноморието, което успяхме да презастроим в огромни мащаби и да предизвикаме падане на цените до нереално ниски стойности. Не бих искала това да се случи с нашите възможности в областта на балнеолечението, СПА туризма и всичко, което изисква висок професионализъм.

- Смятате ли, че България като дестинация е все още доста непозната по света и ако е така – защо? Какво може да се направи в тази насока? Достатъчна ли е българската реклама в чужбина?

- Аз не мога да кажа, че България е позната, като наистина не е съвсем така. В световен мащаб нашата страна поради обективни политически обстоятелства не е била позната в миналото. Принадлежността към източноевропейския блок ни е дала една посока на развитие, от която всъщност ние в момента черпим дивиденти. Всички тези бивши социалистически страни и гостите, които са идвали по това време, в момента също са наши гости. Визирам, разбира се, и поляците, руснаците, чехите и др., които се наситиха на най-различини екзотични дестинации и тази година можем да ги очакваме. Оценяваме го това, което е натрупано с времето, защото нямаме културни, езикови и религиозни бариери. Това, което касае България в световен мащаб, изисква създаването на един атрактивен продукт, който да бъде предложен на съответните пазари, така че той да направи впечатление, защото конкуренцията е жестока. В туристическия бизнес се въртят страшно много пари, но и се дават много - във вид на реклама, на атракция и въздействие върху потенциалните туристи, които биха посетили една страна. Ние имаме много дадености, които трябва да развием като туристическа дестинация, защото, съгласете се, че такива като българските хотели, които са първокласни в момента, ги има навсякъде. Това, което е необходимо за нас, е свързано с развитието на туристическия продукт като такъв, а именно да се развие и рекламира културния туризъм, селския и еко-туризма, СПА и балнео- туризма и другите не толкова познати извън България форми на туризъм.

- Наблюдава се недостатъчно високо ниво и брой на кадрите ни, как може да се преодолее това?

- Много тежка тема. Това бурно развитие на туристическите продукти в България (хотелски бизнес и всякакъв друг вид допълнителни туристически атракции) изисква качествени хора и не само обслужващ, но и управленски персонал. Определено се усеща липса на такъв тип персонал, вижда се навсякъде, във всеки хотел и сладкарница и т.н. Защото образованието ни в миналото даваше безспорен продукт, ние имахме едни добри специалисти. В момента голямата болка е как ще се задържат те в България. Все пак имаме свобода на нашите личности, всеки може да се движи където пожелае в Европейския съюз, ако той е достатъчно конкурентноспособен и добре обучен, ще си намери много добре платена работа. И тук опира дискусията до това дали са в състояние и имат ли желание нашите представители на туристическия бранш да плащат адекватни заплати, за да може нашите специалисти да останат в България. Това е въпрос, на който бизнесът трябва сам да си даде отговор, и да си даде сметка за това, че, докато не плаща съответната атрактивна заплата, не може да разчита, включително и при добро обучение, на хората.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 2376 |27.01.2022 Нинова: До седмица започва изплащането на помощта до 50 хил. лв. за малки и средни предприятия . 0| 2507 |27.01.2022 Сигурно ли е да използваме Betano app? . 4| 4260 |26.01.2022 От 1 януари: Неустойки по 90 хил. евро на ден се начисляват на строителя на интерконектора с Гърция . 29| 3514 |26.01.2022 Еленко Божков: При военни действия на България срещу Русия доставките на газ спират, а вариант Б нямаме

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
БЛОГОВЕ