Утре честват 10-годишен юбилей на най-стабилната валута в света - еврото

Годишнината ще бъде отбелязана със специален дебат по време на пленарната сесия, който ще бъде последван от семинар с участието на политически лидери и водещи икономически журналисти.

Преди десет години през този месец лидерите на ЕС взеха историческото решение за създаване на еврото. На 1-ви януари 1999-та 11 европейски страни фиксират курса на валутите си спрямо една нова парична единица – еврото. Макар че тогава банкнотите запазват националният си лик, на тази дата е въведено еврото и така се ражда Икономическият и паричен съюз (ИПС). Три години по-късно, през 2002 г. Европейската централна банка отпечата банкноти и пусна в обръщение монети. Те заменят националните валути на присъединилите се към евро зоната държави. Това бе най-масовата операция на смяна на парична единица в цялата история на човечеството.

Сега около 320 млн. европейци в 15 страни са приели еврото като своя национална парична единица и са облагодетелствани от единния пазар на ЕС. Еврото обаче е предпочитана чужда валута във всички 27 държави от ЕС, а също така в Черна гора и в Косово. Същото се отнася и за африканските държави, бивши френски колонии. Като съберем всички, които използват еврото получаваме над 500 милиона души на три континента.

Тази година се посреща нов член - 16-а държава от евро зоната - Словакия. 

Други девет от страните в източната част на ЕС се подготвят да се присъединят към еврото през следващите шест години. Най-голямата от тях е Полша - страна, чийто политически елит дълго време бе против изоставянето на злотата. В последната година поляците обаче промениха позицията си.

За България смяната на лева с евро засега остава далечна перспектива. Страната не отговаря на изискването на Брюксел за ниска инфлация, без което няма как да бъде приета в еврозоната.

За да въведат еврото, страните трябва да покрият изискванията на ЕС, който поставя като условие "висока стабилност на цените". Това означава, че инфлацията не трябва да е повече от 1,5 процентни пункта по-висока от инфлацията в трите страни с най-добри икономически резултати.

Прогнозите на някои български икономисти са за най-рано 2012 - 2013 г. Те са разделени в позициите си доколко е изгодно за България бързането с въвеждането на единната валута у нас. Когато и българинът да започне да пазарува в евро, това ще стане при сегашния курс - 1.95583 лв. за 1 евро, защото във властта има единодушие по този въпрос.

Макар и реализирана преди 10 години, идеята за еврото добива конкретна форма още през 1970-та. Тогавашният люксембургски премиер Пиер Вернер предлага план за създаването на Икономически и Валутен съюз. Предвижда се въвеждането на единна европейска валута, което трябва да стане през 1980-та. Но разпадането на системата от Бретън Уудск и кризата през 70-те години осуетяват този уникален проект. Неговата реализация става възможна близо две десетилетия по-късно.

Еврото посрещна 1-и януари 2009 г. като може би най-стабилната валута в света и като символ на перспективите пред Европейския съюз. Валутата на ЕС преплува финансовата криза по-добре в сравнение с долара и британския паунд. Най-важното за еврото обаче е, че броят на държавите, които искат да заменят собствените си валути с него нараства, вместо да намалява. Това е забележително постижение за една млада валута, чийто основен конкурент е не друга парична единица, а американския долар. За разлика от еврото зелените банкноти, както всички наричат доларите имат двувековна история на стабилност и доверие.

Въпреки това обаче новата парична единица стана синоним и на трайното покачване на цените. Федералната статистическа служба на Германия се опита да обори това твърдение, изнасяйки данни, че ценовото равнище през последните две години и половина от „ерата“ на марката се е повишило с 4,3%, докато през същия период след въвеждането на еврото като налични пари покачването е било по-малко – 3,3%.

Освен добри години еврото преживя и моменти на несигурност. Такъв бе датският референдум от 2000-а година, на който страната отхвърли присъединяването към общата валута. През тази година, Дания ще проведе нов референдум и този път е много по-вероятно гражданите й да кажат "да" на еврото. Исландия, която не е член на ЕС, а само на Европейската икономическа общност пък иска да въведе едностранно европейската валута след като нейната крона девалвира с 80% спрямо еврото между септември и октомври 2008 г. Една от най-евроскептичните държави Великобритания също става много по-доброжелателна към общата валута на ЕС.

Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу обяви в разгара на финансовата криза, че има твърдо дверие в стабилността на общата европейска валута и в способността й да създава икономическа среда в ЕС, която има 3 ключови параметъра - ниска инфлация, ниски лихвени проценти и стабилност на потребителските пазари. Според Барозу, след въвеждането му, стабилното евро е помогнало за създаването на повече от 16 милиона работни места в Европа.

Едно от най-важните следствия от наличието на обща валута в Европа обаче е, че се намаляват загубите на бизнеса при трансгранични търговски операции. Като използват еврото фирмите в ЕС не губят пари от курсови разлики. Освен това, финансовите системи на страните, част от ЕС се чувстват много по-защитени от валутни кризи. В края на 2008 г. Барозу каза ясно, че "Еврото осигурява защита на бизнеса от разликата във валутните курсове". "Ще го кажа просто - еврото работи добре", допълни Барозу.

 снимки Вяра Йовева

Според други икономически и финансови анализатори световната финансова криза е дала огромен шанс на еврото. Все пак то все още е твърде далеч от момента, в който да детронира долара като световна валута. В момента само 27% от световните валутни резерви са в евро, докато 62% са в долари.

Въвеждането на еврото във всички страни от ЕС е достойна цел за следващите десет години.

Frognews.bg