Д-р Йордан Бакалов: Партийно-роднински назначения съсипаха МВР

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Бакалов, ръководството на МВР обяви, че е предприело сериозни реформи, нормално ли е това да се прави в края на мандата на едно управление?

- Пропиляха 4 години безвъзвратно. Два месеца преди края на мандата реформи и промени не се правят, няма и време, няма и как да стане. Една партия, която сериозно иска да управлява, трябва да се яви с готова програма в тази област още на изборите. Но това е въпрос на интелект на управлението.
Хората, които сега са на власт са изчерпили всеки кредит на доверие. Вече сме април, ако предприемат нещо, най-много да усложнят обстановката. Тези хора освен, че не знаят, но и не могат да правят реформи.
За да реформираш в МВР, трябва да имаш концепция, стратегия, законодателно изписване и човешки ресурс. Това са четири важни елемента, но нито един от тях не беше изпълнен през този мандат. Управляващите се опират само на последния елемент – личният състав, който както и да го въртят само облагодетелства партиите им.

- Какви са причините за сегашната криза в МВР?

- Една от причините са партийно-роднинските назначения, които вече са масови. На второ място не се направи задължителното разграничение между професионалното и партийното ръководство във ведомството. Те трябва да са в един екип, но да са ясни функциите им. И третият сериозен проблем е, че поне през последните 2 години МВР се превърна в отритнатото дете за правителството. Това стана след създаването на ДАНС.

- Защо жертваха цяло министерство?

- Появи се новото дете – ДАНС. Явно сега то, за разлика от МВР, върши много от политическата работа на управляващите, свързана с оцеляването им. При МВР структурата е по-голяма, трудно се контролира, действат стари нрави, изтичането на информация е проблем, защото минава през много хора.

- На организираните няколко полицейски протеста, служителите от системата показаха ясно, че искат промяна. Защо не бяха разбрани?

- Това правителство ще се запомни с това, че за пръв път в историята на МВР служители стачкуват. И макар и символично си хвърлиха старите нашивки. Но ръководството не разчете тази символика, която им дадоха стачкуващите. Те се разделиха със старите отличителни знаци, от времето на милицията. Това е ясен знак, че във ведомство не се е случило очакваното преобразуване – от репресивна милиция в полиция, която трябва да извършва обществено-охранителна дейност в полза на хората. Тоест, протестиращите се чистеха от комунистическата милиционерщина. Но лошото е, че ръководството на министерството и президентът не разбраха това. Протестът не е само за заплати, а и срещу тези остатъци от милиционерщината. При тази ситуация как може да имаш претенции и морално основание да правиш реформи, когато не разбираш какво ти подсказват хората, какво ги вълнува.

- Неизпълними ли са 6-е искания, които новият полицейски синдикат постави пред МВР?

- Срамота е да ти стачкуват 8-10 хил. полицаи и ти да не направиш нищо по въпроса, при положение, че от 6 искания, 4 не са проблем за изпълнение. Те са законодателно, за личната неприкосновеност, синдикалните им права и т.н. Ще отворя една скоба – има държави в света, където служители от вътрешното министерство даже имат право да членуват в политически партии, но да не извършват политическа дейност в службата си. А ние продължаваме да се въртим около архаични разбирания, които по никакъв начин не ни вършат работа.

Но най-голямата манипулация в случая се извърши с исканото увеличение на заплатите. Този проблем Миков и Станишев го тикат само към „нереалистичните” според тях 50%. Само че хората, които стачкуват искат до 50%, а не твърдо 50%. Разликата е голяма. Ако в МВР имат желание, заедно с правителството могат да започнат качване на заплатите от един по-нисък процент и с време да се стигне до исканото. Големият проблем е, че през последните 8 години съставът се е увеличил с 13 500 души допълнително. При положение, че от това министерство преди 2 години излезнаха около 2 хил. души при създаването на ДАНС. Сега са 63 500 служители по справка на министъра.

- Какви управленски стъпки могат да отпушат напрежението в МВР?

- Най-големият проблем е липсата на Стратегия и Концепция, които не са изработени и няма как да бъдат изработени вече.
България е единствената държава член на НАТО и ЕС, която няма Стратегия за национална сигурност. Концепция имаме, може да е остаряла, но все пак съществува. Но липсва Стратегия. Тя реално е направена, познавам авторите й, много добри специалисти. Но не разбирам, защо се мотае още в коридорите на властта и не се приема. Това е първата стъпка, после следва приемането на Закон за национална сигурност, който да препраща към закони за полицейските, специалните и други служби.

- Това мнозинство управлява от 8 години, държи президентството, парламента, правителството, какво пречи да се приеме Стратегия за националната сигурност?

- В сегашното управление на България има един голям проблем - противостоенето между президента и премиера. Заради това не се приема нито Стратегия, нито Закон за национална сигурност. Ако примерно Стратегията стане факт, съвсем нормално е всички специални служби да отидат към министър-председателя, който и по Конституция е човекът, който пряко отговаря за нашата национална сигурност. Но така се орязват правомощията на президента, а той е чувствителен. Явно, че няма политическата воля и кураж това да се случи. Нагледен пример за това безхаберие е, че вече 20 години две служби нямат закони, по който да работят – това са НСО и НРС.

Сега в Закона за отбраната се пробутват и някои текстове за НСО и НРС, но това е все едно да впрегнем каруцата пред коня. А в същото време сме свидетели на друг парадокс – съществува Закон за МВР? Няма друго министерство със специален закон за него. Това показва, че МВР още не е реформирано. Нормално е да има Закон за вътрешния ред и сигурност. Защо няма Закон за министерството на отбраната, а има за отбраната и въоръжените сили. Този пример е съществен за архаичното мислене в това ведомство, нещата тук си продължават както през съветско време.

- През последните години недоверието на хората към МВР е тотално, не търсят полицията, дори когато са обект на престъпления. Как се провали тази комуникация?

- МВР в момента е свръх централизирано и така се получава откъсването между полицаите и тези, които трябва да ползват услугите им. Обществото не вярва на това ведомство, което е свръх централизирано и на бюрократите в него. Хората отказват да сигнализират за престъпления, не дават информация, не искат да бъдат свидетели и т.н. Не им съдействат, защото ги възприемат като репресивен апарат.Така единият от елементите в борбата срещу престъпността – активната гражданска позиция, не може да се използва ефективно в България.
Концептуално в цял свят важи правилото – министерствата на вътрешните работи се децентрализират, а специалните служби се централизират. Това е азбучната истина.

МВР сега има 64 хил. състав. А Франция, която е над 10 пъти по голяма по население от нас, има общ състав на вътрешното си министерство - 144 хил. От тях само 6% са административен персонал. Такива са параметрите и в Испания. Но там е ясно какво прави всеки полицай. А в България хората даже не знаят кой им е кварталния инспектор?

- Но докато последните две правителства говореха за реформа във вътрешното министерство, организираната престъпност проникна във всичките му структури.

- Неизграждайки система за сигурност, реално се дава възможност бандитите да прониква в МВР. Сега те са технологично по-добре въоръжени от държавните служители в полицията, но в България това е факт.
За да се засече един телефонен разговор, включително и мястото от където се провежда са необходими само седем секунди. При такава засечка, даже може да се каже, дали обеактът се движи с кола, на къде завива и т.н. Но това естествено струва пари и политическо желание да се инвестира и да има в службите такива съоръжения и апаратури. По отношение на техническото превъоръжаване ние не използваме всички възможности.

Страната ни има едно голямо предимство, че сме външна граница на ЕС. И много още време ще бъдем такава граница. Европейците предпочитат на наша територия да спираме хора със съмнителна репутация, нелегални пратки и т.н. Това ни дава възможност да получим и техника и методика. Внедряването на съвременна техника е пряко свързано и с обема на състава. Връщам се към примера за Франция. Там съставът е бил 144 хил. през 1991 г., а администрацията едва 11% от него. В резултат на технологиите, които навлизат, администрацията пада лека-полека до 6% миналата година. Всичко другото е оперативен състав. А ние вдигаме непрекъснато администрацията и сега при нас тя е над 20%. Чиновници срещу организираната престъпност не могат да се борят.

- Свидетели сме на поредното дръзко отвличане на бизнесмена Киров. Специалните служби могат ли да се справят с този модерен престъпен бизнес?

- Отчитат статистика, или стакмистика, че имат 10 % разкриваемост при отвличанията, но това е твърде нисък ръст. Не искам да бъда лош пророк, но със задълбочаване на финансовата криза негативни ефекти ще има още повече и в същото време сегашните управляващи оставят едно разбито министерство, което не може да противодейства на бандитите. Това е страшно. Не може да се подиграваш с тези, които трябва да ти осигурят обществения ред и после да чакаш работа от тях – няма как да се получи.

Отвличанията са тежки престъпления, стават индустрия. За противодействието им се иска методическа работа всеки ден, всеки час. Технологично превъоръжаване на хората и на мисленето на тези, които работят, събирането на оперативна информация. Но повтарям отново – пропиляха се 4 години.
Но обществото трябва да бъде сигурно, че когато държавата има политическа воля, няма престъпна групировка, която да може да и се опъне. Държавата може да смачка всяка банда, независимо колко е мощна. Но поради шуробаджанащина и други интереси това желание го няма.

- Властта се хвали пред Брюксел, че са ударили знакови бандити – срещу Маргините вървят съдебни дела, Златко Баретата и Галевите са в ареста, Таки е обявен за издирване.

- Първо трябва да се знае, че тези хора, които са все още в следствения арест, не са доказани престъпници. Нека видим какво ще реши съдът, дали ще има присъди. Големият проблем обаче е, че животът не търпи празни пространства. Това, че някой е бил на върха и сега е в ареста, не означава, че мястото му вече не е заето от друг играч, а престъпният бизнес продължава. И всеки следващ бос, който идва е по-аругантен, по-страшен и безкомпромисен.