Йордан Йорданов: Не аз, а Столична община е разрешила Сарая на Доган

Интервю на Елизабет Дафинова

Инж. Йордан Йорданов е роден през 1947 год в гр. Бяла Черква, обл. Ловеч. Висшето си образование завършва в Московския eнергетичен институт, специалност "Атомни централи и установки", квалификация "Инженер - топлофизик". Кариерата си започва през 1976 г. като инженер-оператор на реактор в АЕЦ "Козлодуй". Още през същата година става водещ проектант в отдел "Атомни централи" в "Енергопроект" - София. Четири години работи в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, в Инспекцията по безопасна експлоатация на АЕЦ, направление създадено за пръв път в България по това време. През 1983 г. се завръща в АЕЦ "Козлодуй", където последователно работи, като зам.- началник реакторен цех по нови мощности, началник производствено-технически отдел на пети и шести блок, главен инспектор по ядрена безопасност, началник отдел "Ядрена безопасност и радиационна защита" и говорител на АЕЦ "Козлодуй", ръководител направление " Безопасност ".

От 1994 г. работи в НЕК като специалист по информация и връзки с обществеността, специалист по радиоактивните отпадъци и ядреното гориво, началник отдел "Ядрено горивен цикъл и радиоактивни отпадъци". През април 2000 г. Йорданов става първият изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" след отделянето й като самостоятелно дружество от НЕК. Участва като експерт в групата на съветниците към Генералния директор на МААЕ - Виена за периода 1986-1988 г. по въпроси, свързани с безопасното съхраняване на "отработеното" ядрено гориво. През 2002 г. основава Консултантска агенция "Нуклеон", на която е управител.

От 2003 до 2006 г. е кмет на столичния район „Витоша".

- Г-н Йорданов, каква е истината за построяването на т.нар. Сарай на Доган? Кога е издигнат този хотел всъщност, както се разбра? Всичко законно ли е около него?

- Аз бях кмет на най-големия район - „Витоша". Той е дълъг 40 км - това е Витошката река - и в него най-много се строи. 80% от дейността на районното кметство беше свързана с новото строителство. Съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) обаче, а и другите закони в България, местното самоуправление е общинско управление - в случая Столична община, която се състои от 24 района, има и селски кметове, т. нар. кметове на кметства, т.е. цялата дейност на София е съсредоточена в столична община. В ръцете на главния архитект на Столична община са съсредоточени всички видове дейности. ЗУТ дава всички права на главните архитекти - в случая главен архитект на община и главен архитект на район, като кметовете, нито общински, нито районен, нямат никакви права и участия в тази дейност. Когато главният архитект подпише дадени документи, те се подпечатват с кръглия печат било на Софийска община, било на районно кметство, но не се подписват от кмета. Освен това всеки един кмет е политическо лице. Останалите са специалистите. В случая - тъй като липсва закон за София, а когато бях кмет липсваше и общ градоустрайствен план - нещата се решаваха директно от Столична община, от общинския съвет, от главния архитект и т. нар. Главна дирекция по архитектура и благоустройство.

- Да уточним - по това време главен архитект на София беше Стоян Янев?

- Да, той беше. Освен това с някаква наредба бяха разпоредили, че районните кметове носят отговорност само за определена височина на строящите се сгради, т.е. те издават разрешителни, а от въпросната височина нагоре - разрешителното се издава от Столична община. И още нещо. Столична община може да издаде всякакъв вид разрешителни за всякакъв вид обекти без да уведомява районните кметове. Това беше често явление. В някакъв момент виждахме, че някъде нещо се строи, но ние нямаме документи за него. А самият ЗУТ е корупционен закон. Той промоцира корупционни практики.

- Все пак не може ли районните кметове, когато видят, че нещо се строи на територията им, да проверят какво е? Всъщност, преди дни Бойко Борисов обвяви, че районният архитект на „Витоша" е допуснал да се построи по-висок хотел и на по-голяма площ от разрешеното.

- Искам да кажа, че Столична община разполага с 1500 служители, в районните кметства са между 50 и 80. Но инспекторатът е към Столична община и той наброява 550 човека, т.е. това са хората, които контролират спазването на законите. Преди време инспекторите са били по районите, след това бяха централизирани и по мое време службата се намираше в Столична община. Сега, доколкото знам, част от инспекторите пак ще минат към районите. Но контролът на незаконните дейности се извършва по следния начин: ако се получи жалба от граждани, че някъде има нарушение или е съборена нечия ограда, тази жалба пристига при районния кмет, който я препраща в Столична община и в ДНСК. Тогава оттам правят комисия и установяват какво е положението и предписват заповеди за предупреждение, за актове и за разрушаване. Тези заповеди се издават от столичния кмет. Районният кмет няма право да издава такива заповеди. Отделно, когато тези заповеди се издадат, те отиват в съда и започва една дълга, бавна и мъчителна процедура. Тоест районният кмет с неговите служители не може да направи нищо, защото няма инспекторат, няма права върху жалбите на граждани, а само ги препраща, така че не може да установи чрез наблюдение нарушенията и да предприеме действия. Не случайно започнах с това, че районът е много голям и много се строи. Контролът е работа на инспектората и на ДНСК.

- Защо тогава Борисов обвинява вас и защо ви е освободил от кметския пост в район „Витоша"?

- Аз съм обучаван на ред в атомната централа. Когато станах кмет, първо установих, че разполагам с ограничени пълномощия. Поначало всички общини разполагат с ограничени пълномощия - и това е другият парадокс. Конституцията не дава правата на общините, т.е. събирането на данъците е предмет на държавата и каквото тя прецени, това дава на общините. Районните кметове са второстепенни разпоредители, т.е. те формират само разходна част - каквото им даде Столична община, това и изразходват. А кметовете на кметства - аз имах две кметства във Владая и Марчаево - нямат и разходна част, но са избрани пряко от хората. А аз бях избран от общинския съвет за районен кмет. По мое време голяма част от районните кметове бяха бивши ръководители, политици, доста грамотни хора и ние подехме една борба за получаване на повече права, за създаване на закон за София, за изменения в Конституцията, чрез които местната власт да се отдели от държавната. Конкретно в Столична община искахме да се направи децентрализация, т.е. да се дадат правата на районните кметове да могат да оперират със средствата, защото те са на фронтлинията с гражданите - да имат необходимите финанси и права, за да решават проблемите конкретно. Това не се случи при г-н Софиянски, а в средата на мандата той стана народен представител. И тук идва другата конституционна особеност, че в този мандат, в който сме ние, фактически остава същият общински съвет, същите районни кметове, но идва нов общински кмет. С идването си г-н Борисов започна реформи и ние му предложихме тези документи, които бяхме подготвили за децентрализацията. Той започна да работи по тях, но това създаде огромни проблеми, защото в Столична община всичко беше закостеняло - знаете за „Софийски имоти", за агенция „Пътища", фирми... И никой не иска правата от Столична община да бъдат прехвърлени на районните кметове. Така че аз и моите колеги си създадохме много врагове и в общината, и в предишния общински съвет.

Второ, аз иницирах много сериозни реформи в район „Витоша" и с помощта на обществеността, на политици, на бизнесмени започнахме да променяме със собствени спедства доста неща в читалищата, в училищата, в детските градини... Това също създаде известно напрежение. Но най-голямо напрежение се получи от това, че г-н Борисов считаше, че в определени районни кметства има корупция и корупционни практики. Извика ни заедно с още няколко колеги и ни постави въпроса да вземем отношение към главните архитекти. Ако не го направим, да си подаваме оставките, да си заминаваме, защото ние сме свързани с тях. Той каза: аз мога да уволня главните архитекти, но вас не мога, защото сте избрани от общинския съвет. Аз изпълних препоръката му, защото действително към главния архитект на район „Витоша" Георги Станоев имаше такива корупционни практики. Не мога да обвинявам конкретно никого, но изпратих документи на г-н Борисов, а чрез него и до прокуратурата. Оттук нататък започна битката между главния архитект и мен, която отначало завърши с неговото отстраняване, а след това общинският съвет в нарушение на Закона за местната власт, без мотив, гласува предсрочно прекратяване на моите пълномощия. Заявявам, че и по време на кметуването ми, и по време на отстраняването ми, и сега нямам никакви преписки, никакви следствени дела, никакви прокурорски проверки. Водя си моите дела за реабилитация.

- Кого съдите?

- Съдя Столичен общински съвет за предсрочно прекратяване на пълномощията ми, съдя главния архитект Станоев и един негов познат за клевета. Получи се една такава ситуация като прочутата фраза на Гьобелс: една лъжа, повторена сто пъти, става истина. В нашия случай - една лъжа, прозвучала незнайно къде, стана истина и аз обрах калая, че тръгнахме да правим нещо, което явно не се нрави.

- В момента се занимавате с консултански бизнес в енергетиката. Познавате ли Стефан Гамизов, който много нашумя напоследък с политическите си изказвания? Доколкото се знае за него той също е консултант в енергетиката, има и бизнес в САЩ?

- Аз виждам, че той се занимава с политика, а не с експертна дейност. И тъй като аз в енергетиката съм експерт, а не политик, не мога да взема отношение по неговите изказвания. Не го познавам, той не е познат в енергетиката, особено в ядрената.

- Напоследък се заговори за идеята да бъде пуснат 7 блок на АЕЦ „Козлодуй". Това възможно ли е? В какви срокове? Колко пари ще глътне?

- Аз съм особено радостен, защото чух премиера в САЩ на пресконференция след срещата с президента Буш да казва, че е обсъждан и този въпрос, назначената от него комисия работи по преценката на 3 и 4 реактор, но разисква и тази тема. И както той каза, доста експерти има, които твърдят, че могат да се монтират 7 и 8 реактор в АЕЦ „Козлодуй". Каква е историята? Пръв, някъде преди края на 80-те години, прокламира тази разработка най-дългогодишният директор на централата Георги Дичев. Когато пускахме 5 и 6 реактор по негово нареждане се направи разработка и за 7 и 8 реактор, и се считаше, че след като бъдат спрени малките реактори, трябва да се изградят тези в „Козлодуй" , без да се накърнява бъдещето на „Белене". Тогава тя стоеше също на дневен ред, бяха планирани други мощности. На мен като изпълнителен директор ми бе възложено от тогавашния Комитет за енергетика и енергийно планиране да се направи анализ дали да правим „Белене" или „Козлодуй". С моя заповед се сформира голяма работна група, която излезе със съответните заключения, включително по безопасност, по икономика, по сигурност, по времетраене... Изводът беше, че могат да се направят 7 и 8 реактор в „Козлодуй". Това становище е подписано от мен, то не е отменено и на базата на демократичните промени, които станаха в България, на базата на изменението вече на енергийната стратегия, застанахме зад идеята, че трябва да се изгради поне 7 реактор, за да може да се запази ядрената енергетика в България. Хубаво е, че и сегашното ръководство на АЕЦ, сегашният директор от Нова година насам говори същото. Чувам, че същото говори и Георги Касчиев, същото говори и г-н Аталай, че трябва да се разгледа тази алтернатива, тази възможност. Радвам се, че тази идея намира отзвук, но трябва да кажем, че за съжаление, в България старата стратегия беше отменена и сега няма нито дългосрочна, нито средносрочна, нито краткосрочна стратегия за развитието на енергетиката...У нас няма дори доктрина каква енергетика ще развива страната. И това, което се казва: ще правиме „Белене", защото спираме „Козлодуй" е най-пагубното за България.

- Защо?

- Защото виждаме как в момента се развива светът. Нефтът - кризис, газта - също, въглищата поскъпват. В световен мащаб тези източници в близките 30 до 50 години ще станат кът и ще бъдат много скъпи. И всяка държава, която няма тези ресурси, ще бъде много зависима. Затова аз считам, че ядрената енергетика е бъдещето на света в близките години. Тя ще започне да се възвръща. Още повече, че ние в България имаме ядрена суровина, имаме такива запаси и ако придобиването им вече не се прави по стария метод със солна киселина, а с модерни технологии, можем да си поръчваме ядрено гориво да се разработва, където си пожелаем по света. Освен това имаме въглищата в „Марица"-Изток. По този начин България ще стане независима държава. Ако разработим стратегия на базата на ядрената енергетика, на базата на местните въглища и при доставка само на останалите източници (понеже те щат не щат ще преминават през нашата територия), ние можем да имаме независима енергетика. Така, както напрови Франция преди много години и в момента тя е ядрен лидер в света.

- Ако 7 блок се пусне в експлоатация, той ще може ли да замени спрените 3 и 4 реактор?

- Ако бяхме почнали да строим 7 блок още в началото - 2000-2001 г., сега той щеше да се пуска. Идеята беше да пуснем 7 блок и да започнем тогава да спираме 3 и 4. Защото АЕЦ „Белене" е една перспектива, която се започва от нулата - беше казано, че построеното ще се използва, но то няма да бъде използвано, разрушава се, оборудването вече го продадоха на руснаците. В момента в „Белене" се руши и се подготвя наново площадката от нулата. Едно такова строителство изисква най-малко 10-15 години. И тъй като още няма дори технически проект, а едно проектиране трае няколко години, като сложим и лицензирането, лично аз виждам АЕЦ „Белене" след 2020-2025 г. И ако оставим „Белене" да се развива бавно по правилата на играта, спокойно може сега да започнем 7 реактор, защото там има всичко необходимо за това и можем да го построим за 5-7 години със собствени средства, тъй като цената ще бъде много по-малка. Тогава ще запазим ядрения персонал, ядрения бизнес и България ще продължи да го развива. В противен случай, този голям интервал, който ще се получи между „Козлодуй" и „Белене", ще доведе до тава едната централа да е спряла, а другата още да не работи.

- И какво ще стане тогава?

- Ще купуваме ток от вън.

- Има ли далавера според вас около строежа на АЕЦ „Белене"? Защо цената му се увеличи многократно спрямо първоначално договорената?

- Тъй като проектът още не е тръгнал и още няма инвеститор, който да вложи средства, т.е. тъй като не е завъртян целият цикъл на това строителство и няма движение на пари, на този етап далавера няма. Тя е в бъдеще време. Но повече ме притеснява липсата на държавническо мислене. И от неговата липса се стига до там, че цената на тока расте неимоверно. И всеки един ден забавяне на построяването на 7 и 8 реактор на АЕЦ „Козлодуй" води до там, че цената на тока ще бъде непоносима за бедните и средните слоеве на България.

- Има ли лобита в българската енергетика - те реални ли са или са легенда?

- Има лобита. Аз представлявам лобито, което държи на развитието на АЕЦ „Козлодуй". Ние сме група колеги, поддържа ни и атомната централа, защото там са най-големите специалисти, хората, които разбират най-много. Естествено, че има и лоби, което държи на АЕЦ „Белене" - това е бизнеслобито, което счита, че ще дойдат големи пари, големи инвестиции...Това също е логично. Въпросът е, че държавата трябва да регулира този процес така, че населението да може да понесе цената на произвежданата от тези съоръжения електроенергия. А от друга страна и бизнесът да не загуби своите функции да работи за развитието на енергетиката в България. Да не забравяме и националната сигурност, безопасността, защото за една малка страна като нашата по река Дунав ще има вече три атомни електроцентрали - „Козлодуй", „Белене" и „Черна вода" в Румъния. Да не забравяме също и околната среда, защото протоколът от Киото, който ни налага страхотни ограничения за нашите въглища от „Марица"-Изток, също струва много пари. Тоест ние трябва да правим така, че да можем да преодоляваме тези препятствия. Защото всичко това се отразява на цената на тока, а оттам и на жизнения стандарт на населението.