2026 идва след година на кризи, избори и решения. Какво оставяме зад себе си и какво да си пожелаем?

2025: година без илюзии

2025 не беше година на спокойствието. Войните не свършиха. Войната срещу Украйна продължи да определя сигурността в Европа. Близкият изток остана нестабилен. Светът свикна да живее с усещането, че „нормалното“ вече е нещо крехко и временно.

Голямата тема на годината беше умората – от войни, от инфлация, от несигурност, от постоянното напрежение.

Политическите системи в много държави се разклатиха. Избори, протести, радикализация и дезинформация белязаха публичния живот на почти всяко общество.

Технологиите продължиха да се развиват с бързи темпове – изкуственият интелект навлезе още по-дълбоко в работата, образованието и медиите. Заедно с възможностите обаче нарасна и страхът – от загуба на работни места, от манипулации, от свят, който се променя по-бързо, отколкото хората могат да го разберат.

България през 2025: напрежение и посока

За България 2025 беше година на вътрешно напрежение, но и на ясно очертана посока. Обществото остана силно разделено – по теми като войната, ролята на институциите, бъдещето на страната в Европа.

В същото време страната финализира един дълъг процес – решението за присъединяване към еврозоната. Въпреки протестите, страховете и масираната дезинформация, България стигна до края на 2025 г. с готовност да приеме еврото от 1 януари 2026 г. Това не беше емоционално решение, а резултат от години подготовка и външна оценка.

Годината показа и нещо друго – колко лесно обществото може да бъде разединено и колко трудно се възстановява доверието. Но показа и устойчивост. Институциите издържаха. Процесите не се сринаха. Държавата не влезе в хаос, въпреки постоянния шум.

Какво да си пожелаем за 2026

На прага на 2026 г. не е честно да си пожелаем „лесна година“. Светът не е такъв. Но можем да си пожелаем по-малко страх и повече яснота.

Да си пожелаем по-малко дезинформация и повече факти. По-малко крясък и повече смислен разговор. По-малко омраза и повече способност да живеем с различията си.

Да си пожелаем 2026 г. да бъде година, в която България не просто сменя валутата си, а укрепва доверието помежду си. Година, в която европейският избор не е повод за страх, а за отговорност.

И най-вече – да си пожелаем човешкото да не се изгуби в шума на кризите. Да има повече здраве, повече време за близките, повече смелост да мислим самостоятелно и по-малко желание някой друг да ни казва какво да се страхуваме.

2025 си отива без сантимент. 2026 идва без обещания. Но идва с шанс – и от нас зависи как ще го използваме.