52-ото Народно събрание: пълно мнозинство и пренаредена политическа карта

Осмите за последните 5 г. парламентарни избори очертаха сериозно пренареждане на политическата сцена в страната и сложиха край на продължителната политическа нестабилност чрез формирането на ясно парламентарно мнозинство.

В 52-рото Народно събрание влизат 5 политически формации – „Прогресивна България“ на Румен Радев спечели 44,59% подкрепа на изборите, с което си завоюва 131 мандата в парламента. На второ място се нарежда ГЕРБ-СДС, спечелила 13,39% и 39 мандата. Голямата изненада поднесоха ПП и ДБ броени часове преди откриването на парламента. Двете формации в коалицията решиха да се разделят на две парламентарни групи. Така ДБ ще има 21 народни представители, толкова колкото има ДПС, които на парламентарните избори се класираха четвърти със 7,12%. ПП, които заедно с ДБ имаха трети изборен резултат с 12,62%, ще бъдат пети със 16 депутати. Шести, но с пети резултат на изборите, са „Възраждане“, която прескочи бариерата за влизане в парламента с 4,6%, и влиза с 12 депутати.

Новото Народно събрание ще остане в историята не само с пълното мнозинство, спечелено от най-голямата партия, но и с това, че редица традиционни и доскоро парламентарно представени партии претърпяха сериозен срив и останаха под задължителния праг от 4% за влизане в парламента. Това са МЕЧ с 3,23%, „Величие“ с 3,10%, „БСП – Обединена левица“ с 3,02%, която за първи път от 82 г. насам няма парламентарно представителство, АПС на Ахмед Доган – с 1,57%, и ИТН на Слави Трифонов, които се сринаха до 0,74% подкрепа.

За тези избори за първи път бяха проверени 100% от всички машини за гласуване преди изборния ден с цел гарантиране на прозрачността на вота. В страната бяха разкрити близо 12 000 секции (в над 9300 се гласуваше машинно), а зад граница – 493 секции в 55 държави.

Дни след изборните резултати от „Прогресивна България“ увериха, че ще могат да съставят самостоятелно правителство, без да се налага формирането на сложни и нестабилни коалиции. Заради мнозинството, което коалицията има, не се очаква и забавяне при избора на председател на Народното събрание. Три имена се спрягат за председател на НС – бившият служебен премиер Гълъб Донев и юристите Михаела Доцова и проф. Янка Тянкова.

В рамките на първото тържествено заседание на новото Народно събрание политическите формации ще очертаят своите приоритети и първите задачи, с които ще се заемат. Президентът Илияна Йотова също ще отправи обръщение към новоизбраните народни представители.

Всяка партия в 52-рото Народно събрание ще има място на първия ред. Разпределени са и стаите, които ще заемат парламентарните групи. За това се договориха представителите на политическите сили на специална работна среща.

Най-голямата парламентарна група – „Прогресивна България“, ще заеме местата в пленарната зала в център-ляво. ГЕРБ–СДС ще бъде разположена в център-дясно. ПП и ДБ ще заемат крайните десни редици. ДПС ще се позиционира между „Прогресивна България“ и ГЕРБ, а „Възраждане“ получава крайната лява част.

52-рото Народно събрание ще бъде открито по Конституция от най-възрастния сред депутатите – това е Румен Миланов от „Прогресивна България“, който е на 77 години. Най-младият депутат е Анна Бодакова, на 23 години.

В този парламент жените ще са една четвърт от всички депутати – за сравнение средният процент за ЕС е 33%. Сумарно най-много, по традиция, ще са юристите и икономистите.

Заявките са Румен Радев да оглави бъдещия Министерски съвет.