Черешовата артилерия на Април-1876 срещу оръдия "Круп"

За целта използват дънер от черешово или друго твърдо дърво, обкован с железни обръчи и с издълбан отвор, чийто калибър е 8 – 10 см. В ролята на гюлета влизат най-често топузи (тежести) от кантари, железни отломъци или обли камъни, които при правилно изчисление на заряда оръдията успяват да изпратят на 400 – 500 метра. Нерядко обаче топовете се пукат под налягането на барутните газове, което ги прави негодни за по-нататъшна стрелба.

Разбира се, да сравняваме качествата на тази примитивна артилерия с оръдията „Круп” на противника е безпредметно, но опитите за бойното ѝ използване говорят за високото ниво на военнотактическата мисъл сред въстаническите предводители. Психологическият ефект също е налице – черешовите топчета вдъхват у въстаниците кураж и вяра в собствените сили.

За единствено автентично черешово топче, оцеляло от Априлското въстание, се смята това, съхранявано в Историческия музей в Брацигово. През годините са изработени много възстановки на дървени топове, с някои от които са проведени и реални стрелкови изпитания. Възстановка, изработена за музейни цели, можете да видите и в експозицията на Националния исторически музей.

Освен череша, за изработването на топовете са били използвани бук, орех, бряст, круша и черница.

В ролята на гюлета влизат най-често топузи (тежести) от кантари, железни отломъци или обли камъни, които при правилно изчисление на заряда оръдията успяват да изпратят на 400 – 500 метра. Нерядко обаче топовете се пукат под налягането на барутните газове, което ги прави негодни за по-нататъшна стрелба.

Според Захарий Стоянов, първият успешен изстрел с черешово топче е направен в Петрич на 24 април.