COVID-19 може да наруши мозъчната функция

Изследователи от Оксфордския университет прегледаха повече от милион пациентски досиета и откриха, че две години след инфекцията пациентите, които са се възстановили от COVID-19, са изложени на по-висок риск от психоза, деменция и „мозъчна мъгла“ в сравнение с пациентите, които са се възстановили от други респираторни заболявания.

При някои от симптомите се наблюдава първоначално повишаване, което се успокоява. След два месеца тревожността и депресията спадат до нива, съответстващи на тези при други респираторни заболявания.

Но в случая с мозъчната мъгла, например, хората на възраст между 18 и 64 години, които са се възстановили от COVID-19, са страдали от нея с 16% повече, отколкото пациентите с други респираторни заболявания. Разликата е по-значителна при лицата на възраст над 65 години, при които е установен и повишен риск от психоза и деменция.

Данните, предимно от пациенти в САЩ, показват, че са засегнати и непълнолетни лица, пише БТА. Децата, възстановяващи се от COVID-19, са два пъти по-склонни да страдат от епилепсия или припадък и три пъти по-склонни да развият психотично разстройство в сравнение с тези, които се възстановяват от респираторно заболяване, въпреки че абсолютният риск от тези състояния остава нисък.

Проучването, публикувано в „The Lancet Psychiatry“, показва, че дори по-лекият вариант Омикрон на коронавируса, който в момента е доминиращ, създава подобни дългосрочни рискове.

Максим Таке, един от авторите на изследването, отбеляза, че в проучването са включени само пациенти, които са били достатъчно болни, за да влязат в здравната система и да получат диагноза COVID-19, което води до недостатъчно отчитане на тези с леки симптоми. Същото обаче важи и за сравнителната група пациенти, оздравели от други респираторни заболявания.

Проучването има за цел „да извади наяве какво конкретно ви причинява ковид като вирус в сравнение с това, което биха могли да причинят други вируси, засягащи същата част на тялото по общо взето сходен начин“, казва водещият му автор Пол Харисън. Той добави, че проучването не е имало за цел да определи биологичния механизъм, чрез който вирусът причинява повишен риск от психологически и неврологични разстройства.

Статията допълва нарастващия брой доказателства, сочещи дълготрайните увреждания, причинени от коронавируса. Въпросът се превърна в проблем за правителствата, които изразходват средства за изследване и лечение на съвкупността от симптоми, неофициално известни като „дълъг COVID“ - етикет, който включва както неврологични проблеми, така и умора и задух.

Институтът за здравни показатели и оценка изчислява, че 3,7% от пациентите с COVID-19 развиват симптоми след COVID, казва Джанет Диас, водеща по темата в СЗО. Говорейки на конференция в сряда, тя заяви, че средната тежест на състоянията след ковид е еквивалентна на тези, които изпитват пациентите със силни болки във врата, болестта на Крон или дългосрочните последици от мозъчна травма.