Регулаторът посочва, че ще предприеме всички налични мерки, за да спре излъчването на руски медии, обект на европейски санкции, както и възпроизвеждането на съдържанието им на онлайн платформи, достъпни във Франция. По този начин Франция става поредната европейска държава, която предприема подобни мерки.

След нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. блокът предприе безпрецедентни мерки за ограничаване на руското медийно влияние, аргументирайки се, че тези медии не са независими журналистически източници, а инструменти за хибридна война и дезинформация. Само дни след началото на конфликта ЕС забрани излъчването на Russia Today (RT) и Sputnik чрез кабелна телевизия, сателит и онлайн платформи, включително сайтове и социални мрежи. Причината беше разпространение на системна пропаганда, целяща дестабилизация на блока и оправдаване на агресията.

RT обжалва решението пред Съда на ЕС, но жалбата беше отхвърлена с мотива, че свободата на словото не е абсолютна по време на военна агресия.

С течение на годините списъкът на забранените канали се разшири значително и към 2026 г. включва десетки руски медии, сред които Rossiya 1 и Rossiya 24, Pervyi Kanal, NTV / NTV Mir, TV Centre International, REN TV и Pervyi Kanal. През май 2024 г. ЕС наложи санкции и срещу четири допълнителни мрежи, включително „Гласът на Европа“ (Voice of Europe), обвинена в организирана пропаганда и подкупване на европейски политици за прокарване на руски наративи преди изборите за Европарламент.

Ограниченията се разпространиха и върху социалните мрежи чрез Закона за цифровите услуги (DSA). YouTube блокира каналите на RT и Sputnik в цяла Европа, Meta (Facebook/Instagram) ограничи достъпа до съдържание от санкционираните медии и премахна възможността им за монетизация, а платформата X остава под наблюдението на ЕС за разпространение на руска дезинформация. Освен юридическите лица, санкции бяха наложени и върху ключови фигури от руския медиен свят – главният редактор на RT Маргарита Симонян, водещият Владимир Соловьов и журналистът Дмитрий Кисельов.

На практика забраните означават, че интернет доставчиците в ЕС са длъжни да блокират IP адресите на санкционираните сайтове, а европейските компании нямат право да купуват реклама в тях. Журналисти в ЕС могат да използват източниците за изследователски цели, но масовото им разпространение към публика е забранено.

Мерките предизвикаха и критики. Някои организации, като „Репортери без граници“, предупредиха, че държавните забрани могат да създадат опасен прецедент, който да бъде използван от авторитарни режими. Освен това руското съдържание продължава да достига до определена аудитория чрез VPN и „огледални“ сайтове, което поставя въпроса за пълната ефективност на ограничителните мерки.