Какво всъщност промени Конституцията през 2023 г.

Конституционните промени от 2023 г. промениха съществено начина, по който се назначава служебно правителство. До този момент президентът разполагаше с широка свобода на действие – той еднолично определяше служебния министър-председател и министрите, като носеше пълната политическа отговорност за този избор.

Новите текстове ограничиха тези правомощия. Президентът вече може да назначи служебен министър-председател само измежду изрично посочен кръг от длъжностни лица, заемащи определени институционални позиции. Това са подуправителят на Българската народна банка, омбудсманът или негов заместник, председателят и заместник-председателите на Сметната палата. Съставът на служебния кабинет се предлага от избрания премиер, а президентът формално го назначава.

Аргументът на вносителите на промените беше, че така се ограничава възможността държавният глава да влияе политически чрез служебни кабинети. На практика обаче беше създаден модел, при който отговорността и правомощията вече не съвпадат напълно.

Защо консултациите са задължителни

Новата конституционна рамка задължава президента да проведе консултации с парламентарно представените партии, преди да вземе решение за служебния министър-председател. Целта е да се осигури политическа легитимност и институционална прозрачност на избора.

Въпросът обаче е какво реално могат да променят тези разговори. Парламентарните групи не излъчват кандидат. Те не гласуват избор. Те не носят пряка отговорност за крайното решение. Консултациите нямат обвързващ характер и не водят до формално съгласие.

Така те се оказват процес, който е задължителен по форма, но ограничен по съдържание.

Ограниченият избор: предварително зададен резултат

Съществена особеност на новата процедура е, че изборът е силно стеснен още преди началото на консултациите. Президентът не търси „най-подходящия“ служебен премиер в широк смисъл, а избира измежду вече фиксиран кръг институционални фигури.

В настоящия случай петима кандидати вече заявиха готовност да заемат поста. Това са подуправителят на БНБ Андрей Гюров, заместник-омбудсманът Мария Филипова, председателят на Сметната палата Димитър Главчев, както и заместник-председателите на институцията Маргарита Николова и Силвия Къдрева.

Това означава, че консултациите не могат да доведат до появата на нова фигура, а най-много да наклонят политическите оценки в полза или вреда на някой от вече допустимите кандидати.

Реален диалог или институционален ритуал

При такъв модел възниква логичният въпрос: каква е практическата стойност на консултациите. Партиите изразяват позиции, но не поемат ангажименти. Президентът изслушва, но не е задължен да се съобрази. Резултатът е предсказуем – формално изпълнение на конституционното изискване, без реално споделяне на отговорност.

В този смисъл консултациите по-скоро функционират като механизъм за институционално застраховане. Те позволяват на президента да покаже, че е спазил процедурата. В същото време партиите могат да заявят позиции, без да носят последиците от управленски решения.

Президентът между ограничени правомощия и пълна публична отговорност

Макар новите правила да ограничават избора на държавния глава, общественото възприятие остава непроменено. За обществото именно президентът „избира“ служебния премиер и „носи отговорност“ за служебното правителство. Парламентът, който прие промените и очерта рамката, остава на заден план.

Така президентската институция се оказва в парадоксална позиция – с намалена свобода на действие, но със запазена и дори засилена политическа отговорност.

Процедурата и цикълът на нестабилност

Настоящите консултации се провеждат в контекста на подадената оставка на редовното правителство и предстоящи предсрочни избори – осмите от 2021 г. насам. Това превръща служебното управление от изключение в устойчив елемент на политическата система.

Новата процедура не прекъсва този цикъл. Тя го администрира. Вместо да стимулира устойчиви парламентарни мнозинства, тя създава усещане за институционална рутина, в която отговорността се размива между органите на властта.

Какво следва оттук нататък

След приключване на консултациите президентът ще вземе решение за служебния министър-председател, ще назначи служебен кабинет и ще насрочи предсрочни избори в рамките на двумесечния срок, предвиден в Конституцията.

Формално процесът ще бъде безупречен. Съдържателният въпрос обаче остава отворен – дали новият модел наистина води до повече стабилност и отговорност или просто узаконява едно състояние на хронична политическа криза.