Кой в ЕС е „за“ и кой „против“ репарационния заем за Украйна?

По оценки на европейските институции, ЕС ще трябва да осигури поне 90 млрд. евро за военни и бюджетни нужди на Киев през следващите две години. На масата са две основни опции: съвместно европейско задлъжняване или т.нар. „репарационен заем“, финансиран чрез руски активи, блокирани след началото на войната през 2022 г., пише Euronews.

Планът с руските активи

Предложеният механизъм предвижда финансовите институции, които държат активи на Руската централна банка, да прехвърлят средствата към Европейската комисия. Комисията от своя страна ще отпусне на Украйна безлихвен заем, който Киев ще започне да изплаща едва след края на войната и след като Русия компенсира нанесените щети.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и германският канцлер Фридрих Мерц са сред най-силните поддръжници на идеята. По думите им механизмът изпраща ясен политически сигнал към Москва, че продължаването на войната има висока цена.

Зад инициативата застават и скандинавските държави, Полша, балтийските страни, Ирландия, както и Нидерландия.

Испания и Португалия също подкрепят търсенето на стабилно решение, макар и с по-умерен тон.

Съпротива и правни рискове

Срещу плана категорично се обявява Белгия – държавата, в която се намира по-голямата част от замразените руски активи чрез финансовата институция Euroclear. Белгийският премиер Барт де Вевер предупреждава за сериозни правни, финансови и политически рискове и настоява за алтернативни решения.

Към белгийската позиция се присъединиха Италия, България и Малта, които в съвместна декларация призоваха Европейската комисия да проучи „по-предвидими и по-малко рискови“ междинни варианти за финансиране на Украйна.

Макар документът да не отхвърля директно репарационния заем, той поставя под съмнение готовността на тези държави да го подкрепят в сегашния му вид.

Чехия също изрази резерви, а Унгария и Словакия остават твърдо против всякаква нова военна помощ за Киев, независимо от механизма.

Какво следва

Технически репарационният заем може да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство, без пълно единодушие. Дипломати обаче признават, че налагането на решение срещу ключови държави, които поемат най-големия риск, би било политически нестабилно.

Ако ЕС не постигне съгласие нито за заема, нито за съвместно задлъжняване, Европейската комисия ще бъде принудена да предложи временно финансово решение, за да се избегне риск Украйна да изпадне в платежна криза още през пролетта.

Украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че без стабилно и ясно финансиране страната няма да може да запази икономическата си устойчивост и да компенсира евентуалното отстъпление на отделни донори.