До края на януари ясни агентите в Българската църква

От Синода са подали исканата от комисията информация. Сега остава експертите да си свършат работата, добави Костадинов. 

Той обясни, че списъците, не само от БЦП, но и от другите религиозни общности. Те не са малко, затова комисията няма да може да излезе с една обща проверка за всички, а с няколко решения.

Костадинов смята като най-реалистично към края на януари да бъдат оповестени решенията за това има ли сред духовните водачи на Синода и на другите религиозни общности агенти на Държавна сигурност и кои и колко са те.

Надявам се да си свършим работата преди да е приключил мандатът на Комисията по досиетата, който изтича на 5 април, каза още Костадинов и допълни, че за него е необяснимо упорството на Синода към изпълнението на закона за досиетата. 

Според Костадинов само проверката ще покаже какъв процент от висшите духовници - 10% или 50%, са агенти на ДС.

Припомняме, че отварянето на досиетата на висшия диховен клир разбуни духовете в Синода, където владиците изразиха противоположни мненията. Неврокопският митрополит Натанаил застана срещу намерението на Синода да изпрати списък с имена на духовници за проверка в Комисията по досиетата. Това стана след края на няколкодневното заседание на Светия Синод за месец декември. После и самият Синод се отметна от намерението си да бъде проверен и обяви решението си за прибързано. 

Появи се и тезата, че спорът за досиетата в православната църква бил свързан и с постове в Синода. Според някои от владиците проверката на миналото на духовниците най-вероятно щяла да стане повод за израстване в църковната йерархия. Това бе и една от причините за сериозния отпор на висшия клир срещу разкриването на агентите сред митрополити, епископи и игумени. Сред най-ревностните опоненти бе и Варненският митрополит Кирил, който се смята за най-богатият български владика.