Кюрдски източници твърдят, че през последните дни тези формирования са се подготвяли за операции в западната част на Иран, като целта им е да окажат натиск върху иранските сили за сигурност и да ги принудят да разпределят ресурсите си на повече фронтове.

Експерти предупреждават, че евентуално въоръжено въстание може сериозно да разклати стабилността на страната и да насърчи други сепаратистки движения, включително сред балучското малцинство, което поддържа връзки със сходни групи в съседен Пакистан. Според анализатори подобно развитие може да предизвика и негативна реакция от регионални държави. Турция например традиционно е чувствителна към въоръжаването на кюрдски групи близо до границите ѝ и вероятно би се противопоставила на подобен сценарий, особено в момент, когато Анкара се опитва да придвижи процес на помирение с Кюрдската работническа партия (ПКК).

Тази новина идва ден след като стана ясно, че кюрдски въоръжени формирования, разположени по границата между Иран и Ирак, са водили през последните дни разговори със Съединените щати. Кюрдските групи са отправили искане към Вашингтон за военна подкрепа.

Предполага се, че целта на тази сухопътна операция е кюрдските бойци да ангажират иранските сили за сигурност в бойни действия, което би позволило на невъоръжени протестиращи в големите градове да излязат на улиците с по-малък риск от масови репресии. Някои американски представители смятат, че подобна стратегия може да разтегне ресурсите на иранската армия и да създаде сериозно напрежение в страната.

Бивши американски дипломати обаче предупреждават, че въоръжаването на кюрдски милиции може да подкопае суверенитета на Ирак и да доведе до непредвидими последици в нестабилния регион.

Конфликт на повече от век

Сблъсъците между кюрдите и централната власт в Иран продължават повече от век и са свързани с искания за автономия, културни права и политическо представителство. Конфликтът преминава през различни исторически периоди и политически режими, като периодично прераства във въоръжени въстания и репресии.

Първите сериозни бунтове избухват в началото на XX век, когато централната власт започва политика на силна централизация и асимилация. Между 1918 и 1922 г. кюрдският лидер Исмаил Ага, известен като Симитко, установява контрол над части от Северозападен Иран, но въстанието е потушено от армията. Ключов момент настъпва през 1946 г., когато с подкрепата на Съветския съюз в град Махабад е обявена кратко просъществувалата Република Кюрдистан. След изтеглянето на съветските войски иранската армия възстановява контрола, а нейният лидер Кази Мохамед е екзекутиран.

Нов етап на противопоставяне започва след Ислямската революция през 1979 г. Кюрдските организации първоначално подкрепят свалянето на шаха, но скоро влизат в конфликт с новата власт. Аятолах Рухолах Хомейни обявява джихад срещу кюрдските бунтовници, което води до мащабни военни операции и продължителни сблъсъци. По време на Ирано – иракската война кюрдските региони се превръщат в бойна зона, а Техеран обвинява част от кюрдските групи в сътрудничество със Саддам Хюсеин. В края на 80-те и началото на 90-те години двама ключови лидери на Демократическата партия на Ирански Кюрдистан са убити в Европа при операции, приписвани на иранските служби.

В началото на XXI век се появява нова въоръжена групировка – Партията за свободен живот в Кюрдистан (PJAK), свързана идеологически с Кюрдската работническа партия. Между 2004 и 2011 г. тя извършва серия от партизански атаки срещу ирански военни цели, на които Техеран отговаря с офанзиви и артилерийски удари в граничните планински райони.

Конфликтът придобива нова динамика през 2022 г. след смъртта на 22-годишната кюрдка Махса Амини в ареста на иранската „морална полиция“. Случаят предизвиква масови протести под лозунга „Жена, живот, свобода“, като кюрдските градове в западната част на страната се превръщат в едни от основните центрове на недоволството. В отговор иранските власти използват тежки сили за сигурност и нанасят удари по бази на кюрдската опозиция в съседен Ирак.