Месни заговезни поставя началото на по-сериозната духовна подготовка за Възкресение Христово. От следващия ден месото се изключва от трапезата, а през седмицата до Сирни заговезни, наричана Сирница, са позволени млечни продукти, яйца и сирене. След Сирни заговезни започва строгият пост.

В църковния календар денят е посветен на спомена за Страшния съд – Второто пришествие на Иисус Христос. В храмовете се чете евангелският текст за разделянето на праведните и грешните. Според християнското учение именно делата на милосърдие, прошката и любовта към ближния ще бъдат мярката, по която човек ще бъде съден. Затова Църквата поставя този спомен точно преди поста – за да насочи вярващите към покаяние и духовно пречистване.

По традиция на Месни заговезни семейството се събира на обща вечеря. Трапезата е богата и включва месни ястия, защото това е последният ден, в който те са разрешени. В някои райони се приготвят печено месо, сарми, баница с месо и обреден хляб. По-възрастните благославят по-младите, а вечерята има символ на сплотяване преди поста.

В народните вярвания денят се свързва и с прехода към пролетта. В миналото се е смятало, че от този момент природата постепенно се събужда, а човек трябва да „олекоти“ храната и мислите си. Следващата неделя – Сирни заговезни – е денят на прошката, когато по-младите искат прошка от по-възрастните с думите „Прости ми“, а отговорът е „Простено да ти е“.

Така Месни заговезни не е само кулинарна граница, а важен духовен етап. Той напомня за отговорността на човека пред Бога и за необходимостта от милосърдие, смирение и подготовка за най-светлия християнски празник – Великден.