Минираният път за възстановяване на Украйна, фалшиви организации за помощи, розовите очила на ЕС

Срещнахме се с хора от хуманитарния сектор, за да разберем каква е ситуацията на терен, отвъд заучените политически фрази – проблемите, корупцията и нуждите.

От Женева до Киев

По магистралите и градовете в Украйна могат да бъдат видени подсилените бели пикапи и джипове на „Тойта“, брандирани със синьото лого на ООН. Любопитен, но несвързан факт е, че същите ползваха и от „Ислямска държава“. Наред с тях се движат огромните бели камиони на „Червения кръст“ с женевска регистрация.

„Виждаме много неща, но ни е абсолютно забранено да говорим за тях“, заяви един от шофьорите. Подобен е отговорът на всички представители на международните хуманитарни организации, с които се срещнахме. Причината за мълчаението е да не се въвличат в дипломатически скандал – но и да минимизират вероятността да станат мишени за руснаците. Големи бели ТИР-ове с червен кръст върху тях са удобна мишена.

Освен тях по света съществуват хиляди организации и кампании, събиращи помощи за Украйна – и половината от тях са фалшиви. За това е категоричен Вова Хорбаладзе, който през последните 5 . работи към Норвежкия съвет за бежанците по възстановяването на Донецк и Луганск.

Срещаме се с него не в това му качество обаче, а в личното му на инициатор именно на една от тези хиляди доброволчески хуманитарни инициативи, за да разберем как да разпознаваме измамниците.

Вова Хорбаладзе. Снимка: Личен архив

Фалшива помощ за Украйна

„Най-трудното при доброволческата работа е набирането на средства. Трудно е да се разбере на кого да се довериш. Сега е идеалният момент да лъжеш хората лесно, защото всички искат да помагат. Когато избирате на коя организация да дарявате, винаги гледайте отчетността – да има подробни финансови доклади с отворен достъп. Там търсете списъци с имена, касови бележки и дати. Липсват ли тези неща – не бих препоръчал да им се доверявате“, коментира Вова.

От 19 март до началото на юни 2022 той събира 46 000 долара, с които помага на над 1300 крайно нуждаещи се домакинства в Киев и региона. И публикува подробни отчети и снимки, които може да прегледате.

Поглежда с изумление на въпроса кое го е спряло да си взема някой долар за себе си: „Имам си морални стандарти, как така ще присвоя от парите за нуждаещите се!“

„Войната ме завари в село северно от столицата. Записах се доброволец и отидох да разтоварвам храна и други помощи, пристигащи от Запада. Седмица в магазина се сблъсках с една баба, която плахо разглеждаше стелажите. Колебаеше се. Вежливо предложих да ѝ купя от каквото има нужда. Тя се притесни, но след малко размисли и прие. Докато товарихме кошницата с най-необходимото, тя ме погледна и много любезно попита: „Може ли да си купя 2 шоколада. Един за сега, а другият за рождения ми ден през май месец…“ Изпаднах в шок.

В същия ден срещнах и един дядо в магазина. Оглеждаше морков и чушка. В единствено число. Търсеше и малко желатин да си купи. Искал да си сготви супа за идните дни. Попитах го дали не иска и месо, а той отвърна, че не помни откога не е ял месо. Тогава написах призив в социалните мрежи, без да очаквам много. 100-200 долара, ще им купя малко храна и дотам“, разказва Вова.

Но в рамките на следващия ден по сметката му пристигнали 7000 долара. Хорбаладзе се свързал с приятели, магазини и складове и започнал да търси възрастни, инвалиди и тежко болни хора, които не са могли да напуснат домовете си и нямало кой да се грижи за тях.

Една от жените, на които Вова Хорбаладзе и екипът му помагат с доставки на храна, лекарства и хигиенни материали в окупираните от руснаците райони около Киев. Около 1300 домакинства получават помощ. Снимка: Вова Хорбаладзе

„Това беше изключително важно в ранните етапи на войната, защото докато държавата се организира, минава много време, а частните инициативи и доброволци могат да реагират веднага. Затова призовавам всеки в подобна ситуация да не седи и чака, защото от неговите действия или бездействия зависят животите и здравето на по-уязвимите хора.

В подобна ситуация има 3 опасности: най-уязвимите остават без помощта на съседите си, на които са разчитали досега. Най-достъпната храна в магазините бързо изчезва и остава по-скъпата. И трето, в малките квартали магазините направо затварят.

Ходехме от къща в къща да търсим възрастни и изоставени хора. След това се свързахме се с асоциации на хора с увреждания. Дадоха ни над 100 адреса. Като видяха, че можем да вършим работа, те ни препоръчаха на други организации и получихме огромна бройка адреси. Дори започнахме да звъним на адресите, да обясняваме какво правим и да питаме дали имат нужда от нас“, обяснява Вова.

Следващата важна стъпка е била връзката с управата на супермаркетите. Когато имаш малка сума пари, е лесно да ги похарчиш в магазина за 2 колички. Но когато разполагаш с хиляди долари и търсиш да купуваш стотици бройки от дадена стока – без предварителна уговока настава хаос. Именно това е най-важният съвет, който Хорбаладзе дава на западните правителства и международни организации:

„Техническата подкрепа за Украйна и в други подобни случаи е безценна! Трябва да се обучат хората в местните администрации, да се разработи стройна система за оценяване на щетите и подпомагане на най-нуждаещите се и тежко пострадали. Без подобна дисциплинирана схема – ефектът на международните помощи ще е много малък. Няма значение колко пари ще се дарят без техническия капацитет да бъдат усвоени.“

Други хора от хуманитарния сектор, с които разговаряхме, бяха по-директни: огромните корупционни проблеми в украинската държава, нисък капацитет и опит на местната администрация са два проблема, на които трябва да бъде обърнато спешно внимание.

Една от жените, на които Вова Хорбаладзе и екипът му помагат с доставки на храна, лекарства и хигиенни материали в окупираните от руснаците райони около Киев. Снимка: Вова Хорбаладзе

Неблагодарните бежанци

Друг проблем на украинската кауза – са самите украинци. Или по-скоро част от тях. Дискутирайки опитите на руската пропаганда да обрисува бежанците като невъзпитани, нагли и разлигавени, събеседникът ни (който пожела анонимност), част от международна хуманитарна организация, рязко заяви:

„Не е като да няма доза истина в това. Наистина има определен процент бежанци, които не искат да работят, не искат да си намерят жилище, не искат да се стегнат – вместо това се държат доста нагло и очакват, че някой е длъжен да върши всичко вместо тях. Бих казал, че това са около 10% от всички украински бежанци. И то не само в чужбина, имаме ги дори тук, в центровете в Западна Украйна.

Повечето обаче са наистина много любезни, възпитани, трудолюбиви и благодарни. Проблемът е, че онези 10% са много шумни и обичат да привличат вниманието към себе си. Така се създава усещането, че повечето бежанци са именно такива. А не са. Също е важно да се разбере психическото състояние на тези хора. Повечето са майки с деца, изгубили всичко. На тях им е нужно много дълго време да се отърсят от шока и да поемат живота си отново в ръце. И през това време се надяват някой да се погрижи за тях. И това е нормално. Просто са дезориентирани.

Искам да подчертая, че подобни хора би имало във всички европейски страни, ако, не дай си Боже, изпаднат в подобна ситуация. Даже може би и по-голям процент. Важно е да се отбележи и че украинските бежанци са свикнали на доста по-висок стандарт от хората, които обикновено изпадат в подобни ситуации в другите държави във война. Разбираемо е част от тях да са недоволни, ако им се предоставя абсолютният минимум или лоши условия на живот.“

Розовите очила на ЕС

Олександра Ферликовска, която работи към Агенцията на ООН за бежанците, дава по-точни данни за ситуацията в страната. И тя, подобно на Вова Хорбаладзе, подчертава, че говори от свое име и всички гледни точки са лично нейни.

„Около 1/4 от украинците (около 40 милиона преди войната) са бежанци – вътре в страната или извън нея. Засега успяваме да ги настаним в т.нар. колективни центрове: училища, детски градини и общежития. Но това не може да продължава дълго и съвсем скоро ще започнат сериозни проблеми. Освен това зимите тук са тежки“, коментира Олександра.

Според нея обаче има поне едно положително развитие от войната: „Украинците гледат към ЕС през розови очила, повечето от тях никога не са били в Европа или чужбина. За тях Европа е символ на богатия и лесен живот, където живееш в лукс и свобода. Това не е истина. Европейците работят здраво и въпреки това много от тях не могат да си позволяват жилище или дори да си платят сметките.

Радвам се, че бежанците започват да виждат, че в Украйна имаме много неща, които са по-добре отколкото в Европа. Нека се върнат тук и по-осъзнато да работят за бъдещето на родината си. Това е много важен феномен и никой не говори за него все още.

Една от многото разрушени сгради

За животните и хората

Олександра споделя, че е видяла много ужасяващо гледки, но и такива, които ѝ дават надежда за човечеството:

„Имам приятел, който развъжда лабрадори близо до Киев. Има 2 възрастни и 7 палета. Когато селото му беше бомбардирано и окупирано от руснаците – той не ги изостави. Когато руснаците го пребиха, а храната свърши – той пак не ги изостави. И накрая намери начин да избяга към столицата с всичките си кучета. И след това започна да спасява други животни, вече може би над 1000.

За някого може да звучи смешно и незначително, но за мен това е важен признак на човечност и цивилизованост. И съм горда, че много украинци помислиха и за животните. Колкото до руските войници… те не са хора. Не са и животни. Моля Ви, не обиждайте животните така. Това са създания. Неслучайно ги наричаме орки. Животните не убиват и не изнасилват за забавление.

Когато през 2017 г. работих в Луганск, видях минирани гробища. Близките на починалите дори не можеха да посетят гробовете на роднините си. Що за хора постъпват така“,
пита риторично Ферликовска.

Лютик, кучето призьор на Олександра. Снимка: Личен архив

Терористичните похвати на Русия

Оказва се, че минирането е запазена марка на руската армия. Тимур Пистрюга, ръководител на НПО „Асоциация на украинските сапьори“ (Ukrainian Deminers Association) и частната фирма „Разминиращи решения“ (Demining Slutions) за хуманитарно разминиране се срещна с нас в Киев, където разкри подробности от широко пренебрегвания феномен на минирането.

„Правят се паралели, включително и във Ваши статии, между войните на Щатите в Близкия изток и сегашната ситуация. Разбирам логиката. Но разберете, че ситуацията е различна. Аз съм военен по професия, бях 16 години и 4 месеца в армията. Разбирам това-онова от война и правилата на войната. Руснаците използват изключително мръсни методи на война. Те не действат като военни, а като терористи.

Добре, започнете война срещу Украйна, но следвайте правилата. Защото на война има правила, колкото и странно да звучи. Едно от тях е, че военните трябва да носят отличително знаци. Техните не го правят в много случаи. 2014 г. се случи точно така. Тогава го нарекоха хибридна война. Не. Беше престъпление.

Друг пример. Руснаците използват забранени методи на миниране, като това да слагат експлозиви в играчките, хладилниците и пералните по апартаментите на хората. Защо? Това са терористични похвати, не военни. Да не говорим, че Русия не е подписала Отавската конвенция, забраняваща употребата на противопехотни мини“, обяснява Пистрюга.

Тимур Пистрюга. Снимка: КлинКлин

Минирането на Украйна

Организацията му предоставя 3 типа услуги: прочистване, взривяване на боеприпаси и мини, и обучение на цивилни за разпознаване и реакция при рискови ситуации.

„Асоциацията на украинските сапьори“ заедно с техния теренен партньор са първите организации в Украйна, които се реорганизират от началото на пълномащабната война, като започват активно да работят в областта на хуманитарното разминиране в освободените украински територии след края на агресията. По-късно други международни НПО организации се присъединяват към процеса на хуманитарно разминиране в региона на Киев и Чернигив.

Самото прочистване на дадена територия има две измерения: прочистване на военна зона и разминиране. И при двете първо се извършва т.нар. нетехнически преглед. При него се прави оглед, както и проучване за колко време територията е била под вражески контрол, какви боеве са се провеждали там, с какви оръжия. Тогава се преценва дали зоната спада към прочистване, когато се претърсва за невзривени боеприпаси. Или се налага разминиране.

„Това не е евтина процедура. Работим най-вече в земеделски земи, където дори големите компании рядко могат да си позволят услугите ни. Цената за проверка на 1 квадратен метър е около 3-4 долара. За последните няколко години сме разминирали 70 хектара и сме извършили нетехнически преглед на около 2000 хектара. Сами сметнете колко се връзва като пари това. Средно, 10 хектара се разминират за 1 месец от група с 8-10 души.

Карта на украинската територия, която трябва да бъде прочистена от мини и боеприпаси към 23 май 2022 г. Снимка: Асоциация на украинските сапьори

Някои големи земеделски производители имат по 7000 хектара… а потенциално минираните земи от руснаците са огромни. Разбира се, че приемаме частни поръчки в Украйна и чужбина, но предимно работим с пари на донори. Тоест, не взимаме и стотинка от земеделците за работата си. Защото, както виждате, не могат да си го позволят.“

Трите правила против миниране

Пистрюга споделя 3-те златни правила, на които учат деца и възрастни, при евентуална среща с мина или боеприпас: не се доближавай, не го докосвай и се обади на телефон 101 (горещата държавна сапьорска линия). Последните обаче са отговорни предимно за обезвреждането на видими експлозиви и такива в жилищни райони. Организацията на Тимур дава гаранция за дълбочина от 15 сантиметра в земята и ще бъде подведена под отговорност, ако се случи инцидент в проверени и почистени от тях земи.

„Преди 2021 г. Украйна беше в топ 5 държави в света по жертви от мини, наред с Афганистан, Мали и Йемен. За тази година още няма данни, но със сигурност ще сме на първо място. По моя преценка, ситуацията е повече от 20 пъти по-зле. Ако не ми вярвате, проверете международния доклад за „Минен мониторинг“ и Женевския международен център за хуманитарно разминиране.

Руски боеприпаси, които компанията на Пистрюга разчиства. Снимка: Demining Solutions

Как да помогнем?

Моите събеседници дават няколко заръки как да се помогне на Украйна в настоящата ситуация, за да бъде преодоляна тежката хуманитарна криза.

„Много хора не разбират случващото се тук, не можем да чакаме до победата, преди да започнем да разминираме. Хората умират всеки ден от мини и невзривени боеприпаси. Трябва да действаме сега. Призовавме правителствата и частните компании да даряват пари специално за разминиране, защото това е ключово важен и често пренебрегван проблем“, коментира Пистрюга.

Според Вова Хорбаладзе най-необходимата помощ в момента са леки строителни материали, с които да бъдат закърпени покривите и прозорците на хилядите пострадали жилища, за да може хората да изкарат зимата в тях. В противен случай рискът от тежка хуманитарна криза в Украйна след няколко месеца сериозно нараства.

„Има хора, които живеят в мирни държави и си казват, че точно техните 10 евро нищо няма да променят. Напротив! От огромно значение са. Най-честите ни дарения бяха 7-10 долара. И така събрахме 46 000 долара. Няма твърде малко дарение!“

Руски боеприпаси, които компанията на Тимур Пистрюга разчиства. Снимка: Demining Solutions

Умората от войната

Олександра Ферликовска допълва: „Дарявайте храна, лекарства и хигиенни материали. Особено памперси и редки лекарства за тежко болни хора. От тези неща има остър недостиг. Във всяка европейска страна има добре известни центрове са събиране на тези продукти. Аз бих препоръчала клоновете на „Каритас“, „Червеният кръст“ и украинската организация „ВОСТОК-SOS“.

Но истината е, че хората започват да се уморяват да даряват и доброволстват. Хуманитарната помощ видимо намалява. И това е нормално. В началото на войната всеки беше шокиран и искаше да помогне с каквото може. Но не може да го прави постоянно.

Но ние няма да се справим сами. Войната е далеч от своя край и възстановяването ни ще отнеме десетилетия. Затова, моля ви, не ни забравяйте!“

Калоян Константинов, Клин Клин